Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Веднъж, месец преди кръвният съсирек да унищожи ясния разум на баща му, Корд точеше острието на косачката в гаража. Той дочу стъпките и вдигна глава към стареца, застанал прегърбен и бледен, облизвайки ръба на кофичка с кисело мляко. Баща му каза: „Май вече е време да приключим със Сейнт Луис, как мислиш?“. Корд бавно се изправи и коляното му изпука. Той се обърна към баща си и се прокашля. Старият Корд рече сериозно: „Обзалагам се на десет долара, че те ще отстъпят пред Ню Йорк“. Корд отърси късчетата трева от ръцете си и бръкна в джоба си за банкнота. „Съгласен“ — рече той. Баща му се отдалечи към двора, докато Корд се залови пак с косачката, обзет от разкаяние.
В.: Ако някой друг беше съобщил на полицаите правилно номера на вратата, тази злополука нямаше да се случи. Или ако вие бяхте внимавали и прочели бавно номера?
О.: (неясен)
В.: Бихте ли повторили, моля.
О.: Злополуката вероятно нямаше да се случи, не.
Той не бе казал за това на никого в Ню Лебънън. Фактите съществуваха, бяха някъде в досието му в Сейнт Луис. Ако Стив Рибън, Хамърбек Елисън, Джим Слоукъм или Ади Краскоу от „Реджистър“ пожелаеха да си направят труда и да надникнат там, те щяха да научат всичко. Но в шерифската служба на Ню Лебънън само хвърлиха поглед на автобиографията му и повярваха на правдоподобното му обяснение, че е напуснал последната си служба по собствено желание. Повярваха и на аргументацията, че се е уморил да се бори с нарастващата градска престъпност и е пожелал да се върне в своето спокойно родно място. В края на краищата, той имаше шестгодишен син и очакваше второ дете.
На кого би му хрумнало да тършува зад всичко това?
Отново чупене на съчки. Корд се обърна. Животното се бе материализирало. Елен. Видя недалече две кошути. Обичаше да ги наблюдава. Те бяха грациозни в движенията си, но когато се спираха — винаги сякаш бързащи за нещо изключително важно и даваха възможност само за кратък поглед — те бяха напълно величествени. На Корд му се искаше да е поет. Силно желаеше да изложи с думи чувствата си в този момент.
Познанието в еленовите очи.
Разтапящото се слънце.
Невидимото движение на гората по здрач.
Абсолютната печал, ако не достигнеш целта, поставена ти от Бога.
Едно-единствено изпукване на влажни клони и еленът изчезна. Бил Корд се смъкна от скалата и бавно се отправи към своята къща от двадесетия век, към камионетката си, телевизора и своето семейство.
2.
Специално за „Реджистър“: Два дни след убийството на втора студентка от Одънския университет от мъжа, известен като „Лунния убиец“, Джон Тредъл, инспектор от окръг Харисън, нареди на полицейските служители от шерифското управление да засилят нощните патрули около Ню Лебънън.
„Обаче, заяви той, излишно е да подчертавам, че щом се стъмни, момичетата не бива да се движат сами, докато не заловим този тип.“
Тялото на студентката, Емили Роситър, жителка на Сейнт Луис, бе намерено във водите на Блакфут Понд в нощта на пълнолунието. Тя е била ударена по главата и удавена. Говори се, че тялото е било осакатено.
„Посветили сме сто и десет процента от времето си, за да разкрием тези култови убийства“, каза снощи Стив Рибън, шерифът на Ню Лебънън. Той добави, че е предприел необичайна стъпка и е поканил външен консултант в помощ на разследването.
„Този човек има многогодишен следователски опит от полицейската служба на голям град и вече доста ни помогна да вникнем в психиката на убиеца.“
Позовавайки се на сигурността, шериф Рибън отказа да даде подробности около самоличността на този консултант и за точната му роля в разследването.
Според търговската палата серийните убийства са причинили в града загуби от приходи в размер на около един милион долара.
Най-големият й страх е, че баща й по някакъв начин е подплашил и прогонил Слънчевия човек.
Вече два дни подред нейният татко става късно, закусва заедно с тях и после се прибира у дома преди вечеря. Но още по-лошо е, че той започна да се разхожда дълго из гората зад къщата, там, където живее Слънчевият човек. Сара знае много неща за вълшебници и й е известно, че те се обиждат от хора, невярващи в тях. Несъмнено баща й е точно такъв човек.