Урокът от нейната смърт [bg]

Въпрос: Знаехте ли, че са били въоръжени с бойни пушки?

О.: Не знаехме за бойни пушки, не, макар да ни бе известно, че са въоръжени… Нарушителите бяха взели парите и бижутата и все още бяха в магазина. Наредих на моите хора да застанат в уличката зад магазина. Намерението ми беше да влезем през странична врата и да ги изненадаме.

Корд се заслуша в чупенето на съчки от невидимо животно, проправящо си път през гората. Помисли си колко е странно, че край него минава някакво същество, вероятно на не повече от десетина крачки и въпреки това той не усеща опасност. Сякаш околната природа е равнодушна към него и го смята за нещо незначително и незаслужаващо дори да му се причини вреда.

В.: Сержант Корд, можете ли да ни кажете какво се случи?

О.: Да, сър. Имаше много изходни врати от магазините към задната уличка. По невнимание бях казал на хората да влязат през вратата на номер 143.

В.: По невнимание ли?

О.: Това беше грешка. Вратата откъм бижутерийния магазин беше номер 134. Аз…

В.: Объркахте номерата ли?

О.: Да, сър. В разговора ми с инспектора от противопожарната охрана той ми бе казал правилния номер на вратата. Бях си го записал. Но когато се обадих по радиото на своите хора от коя врата да влязат, съм го прочел погрешно.

В.: Значи те са влезли в търговския център през погрешна врата.

О.: Не, само се опитали. Но тази врата била заключена. Докато колегите са се мъчили да я отворят, мислейки, че това е правилната врата, престъпниците изтичали навън към уличката и стреляли срещу полицаите. Гърбовете им…

В.: Чии гърбове?

О.: Полицаите са били с гръб към престъпниците. Двама полицаи бяха убити и двама бяха ранени.

В.: Престъпниците заловени ли са?

О.: До момента — един. Останалите не са заловени.

Той бе временно отстранен от длъжност с половин заплата за шест месеца, но напусна полицията една седмица преди да му възстановят правата. Размотаваше се вкъщи, мислеше си за мъжете, които бяха загинали, чудеше се с каква работа да се заеме, преповтаряше си инцидента десетки, а после и стотици пъти. Престана да ходи на църква, дори нямаше желание да отиде в някоя кръчма или да пийне нещо вкъщи. Прекарваше времето си пред телевизора и работеше понякога като пазач или нещо в строителството. Накрая вноските по ипотеката на кокетната им къща на две нива надхвърлиха всичките им спестявания и тъй като Сара беше вече на път да се роди, те нямаха друг избор, освен да се върнат в Ню Лебънън.

Грижи за насъщния, работа на парче тук и там… Дълги, безкрайни дни. После видя съобщение във вестника, че търсят полицай и подаде молба.

Баща му получи удар пет години след връщането на Даян и Бил в Ню Лебънън. През тези пет години имаше много възможности да разговарят за случилото се в търговския център „Феъруей Мол“. Но двамата мъже прекараха тези пет години в лов на фазани, гледане на филми, поправки на двигатели и спомени за покойната съпруга и майка.