Урокът от нейната смърт [bg]

Корд излезе в задния двор на своята къща и остави на земята кутията си с бира. Той огледа ивицата кална пръст. Изкъшка оттам на два коса и се надвеси ниско над земята, после още по-ниско, застанал на четири крака; струваше му се, че зеленият мъх не е пораснал дори и с милиметър през последните седмици. Реши, че е лудост да се опитва да засажда трева в този усоен каменист овраг между две къщи, в които живеят пъргави момчета, обичащи преките пътища; трябваше да го посипе с чакъл и с това всичко да приключи.

Но все пак Корд внимателно нагласи пръскачката и включи водата.

Той седна на градински стол, чиито алуминиеви крака изскърцаха върху бетонната плоча, която той бе положил преди две години и оттогава все се канеше да я огради. Погледна часовника си. Тази вечер семейството щеше да посети Джейми в болницата. Смятаха да вкарат нелегално едно видео и Корд щеше да го включи към телевизора в болничната стая. Всички заедно щяха да гледат един видеофилм, който Даян бе взела под наем, някаква полицейска комедия. Но тази дейност бе планирана за след вечеря. Сега му се искаше да си почине за няколко минути. Той отвори бирата, изпи половината от нея и отново остави кутията долу на бетона, гледайки пулсиращата дъга, която пръскачката правеше докато мяташе ветрилообразно вода към последните слънчеви лъчи. Той хвърли поглед назад и през кухненския прозорец видя Даян, заета с приготвянето на вечерята.