Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Добре, командоре. Нямам изход. Ще ви повярвам... Без доказателства. Получих заповедта си от Баща Хеон... - Фесис замълча и преглътна, за да изглежда по-притеснен от това, което правеше в момента. Всъщност, името на Бащата вероятно вече бе известно на Арбел, очевидно в обкръжението на Хеон имаше шпионин на Небесната дъга. - И той ме повика...

- В своята бърлога на улицата на Викачите ли? Онази пряка преди улица „Малка Морковена"?

- Не - младежът намери сили да се усмихне ехидно. Арбел го вземаше на подбив с такива детски номера. - Под улицата на Викачите се разполага стар арсенал на Братството.

- Виж ти! - престорено се учуди Арбел. - Ние пък мислехме... Бе великолепно изиграно, фалшивостта на изумлението би могъл да разпознае само несравнимият Тит Оливий. Както и най-добрият от учениците му - Кер.

- Бащата - насмешливо подхвърли Фесис - никога не приема подчинените в жилището си. Никой от войните на Братството не знае къде живее. Срещнахме се в кръчмата „Раираният котарак"...

- Онази на улица „Дзифтарска"?

- На ъгъла на „Търговска" и „Арабаджийска". Командор Арбел, защо се правите на луд? Басирам се, че познавате столицата като петте си пръста!

- Не се сърди, Кер - командорът остана сериозен. - Просто наблюдавам реакцията ти. Мимиката. Трепканията на устните, очите. Миглите. Всичко това ми говори по нещо. Имай предвид, че спасението ти е в пълната откровеност. Признавам ти за последен път, че нямам желание да те убия.

- Ще ми се да го вярвам - изсумтя младежът. - Та какво друго?

- Друго ли? Разкажи за срещата. Как точно ти възложи задачата? Повече подробности, моля.

- Предполагам, че знаете как изглежда Баща Хеон? - иронично запита Фесис.

- Да, това можеш да го пропуснеш. Нищо ли особено нямаше в поведението му?

- Нищо по-различно от преди. Срещнахме се в „Раирания". Там за Бащата винаги има запазена маса.

- Защитена с някакво заклинание, допускам?

- Че защо? За да привлече вниманието ви? Бащата не е прост, командоре.

- Но се оказа достатъчно глупав, за да предизвика Седмоцветието -сурово произнесе Арбел.

Лошо, лошо му се пишеше на Бащата...

- Той просто прие поръчка от клиент. Такава е политиката на Братството - възрази Фесис.

- От кого? Кой е клиентът?

- Да не мислите, че Хеон би ми доверил това? И да обърнете черепа ми наопаки, пак нищо няма да откриете по въпроса.

- Да речем, че си прав - тежко изрече магът, втренчен право в очите на наемника. - Карай нататък, моето момче. Как поздрави своя господар, Кер?