Диамантен меч, дървен меч [bg]

- „Няма да сваляш очи от него. Ще го пасеш като магаре. Денонощно. Ще видиш, че магаретата са същества - разбрани и мили..." Прощавайте, Баща Хеон често пуска шегички... „Ще го дебнеш, докато е във Хвалин или околностите на града. Докато този Илмет не влезе в една от кулите на ордена, ще му бъдеш сянка. После се връщаш в Мелиин и ми докладваш." Това беше. Такива са му заповедите - прости и ясни.

- Как Бащата трябваше да научи, че си се завърнал?

- Трябваше да пристигна в „Котарака" и да седна сам на някоя маса. Оттам за това щяха да съобщят на Бащата. После щях да си тръгна.

- А срещата?

- Трябваше да видя, написана с тебешир, мръсна дума между третия и четвъртия прозорец откъм „Арабаджийска".

- Каква е думата?

Фесис се поколеба и прошепна думата, втренчен в пода. Командорът се облещи и леко поруменя.

-Ама че извратена фантазия! Отвратително, непоносимо! Това не е една дума, а цяла псувня! И какво ще значи това?

- Че трябва да дойда в „Котарака" за среща.

- Ясно - Арбел рязко се надигна. - Добре, Кер... Видях, че си искрен. Излишно е да изкормвам съзнанието ти. Ала все още имаме доста теми за по-късна беседа. Като например... какво знаеш за връзките на Сивото братство и Императорския дворец?

Фесис се слиса. Много се надяваше да изглежда като ударен от гръм.

- М-моля? Командоре! О, богове... Чакайте, дори да има нещо такова... какво бих могъл да знам за това?! Аз съм обикновен воин! Да, наистина съм един от най-добрите. Но съм сред изпълнителите, командоре! Не съм от свитата на Бащите! Аз изпълнявам заповеди, останалото не е моя работа! Нима не знаете какъв е редът в Братството!?

- И за това има какво да се уточнява... Така. Само не ме убеждавай, Кер Лаеда, че до сега положението ти те е устройвало! - магът се закани с пръст. - Ти произхождаш от почтено семейство, в родство си със самия Архимаг. Как си паднал толкова ниско, Кер! Да се примиряваш с положението на... ратай?

Фесис се намръщи. Съвсем искрено се нацупи. И избуча.

- Моля за извинение, но от известно време искам да ви помоля за нещо...

- Да?

- Пикае ми се.

Арбел гнусливо се намръщи.

- Ще те заведат. Удовлетвори потребностите си... Обаче не се разтакавай! Имам още доста въпроси...

- А не може ли направо тук... В смисъл, ще Пренесете пикнята където трябва, щом толкова бързаме... пък и сте прав, в Академията можех да науча маса полезни неща...

Магът направо изтръпна от отвращение и почти истерично повтори:

- Ще те съпроводят!

После се взря в нищото малко встрани от младежа.

Фесис разчиташе точно на това. Както бе предполагал, стаята нямаше същинска врата.

На стената се появи алена светлина, която очерта овал на магически портал. Младежът усети убождането на чуждата магия. Арбел заслужаваше ранга си на командор - работеше бързо, на ниво мислеобрази, без да се нуждае от словесни заклинания или амулети.

- Хайде, върви - подкани го магът, изкривил устни.