Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Кои обстоятелства? - искрено полюбопитства Фесис. Братството готвеше наемниците си и за такива случаи. Учеше ги как да се държат на разпит. Младежът помнеше наставленията: ,До определен момент трябва да следвам разпитващия, да отговарям на дребни въпроси, подробно да приказвам за маловажни и второстепенни неща, по всякакъв начин да изразявам готовност да разкажа всичко, абсолютно всичко и без остатък..."

Обаче... Този маг знаеше твърде много. Той знаеше за долината. Знаеше откъде е пристигнал Фесис. И това бе лошо. Не бе банално изясняване на отношенията между Седмоцветието и Сивото братство...

- Обстоятелства, които нямаше да са толкова важни, ако в цялата работа не беше забъркан ти, Кер. Обикновени факти, които обаче ме накараха веднага да пристигна тук, в Хвалин. И всичките те са против теб. При това дотолкова против, че даже Архимагът, уви, е безсилен да те защити.

- Никога не се крия зад нечий гръб - презрително изрече младежът.

- Прав си. Не се криеш. Обаче се вреш там, където не бива, където не ти трябва и където не ти е работа. Вършиш неща, с които би трябвало да се занимават Бащите, а не простите наемници - Арбел седна в креслото насреща. Наметалото му бе плътно заметнато, не се виждаше какво крие отдолу. - Братството ти е наредило да следиш Илмет. Ние много бихме желали да научим защо. И не ми пробутвай приказчици, че нищо не знаеш. Ти си сред най-добрите воини на Сивите, не мисля че са ти дали заповед, без да ти дадат разяснения.

- Въпреки това е така - въздъхна Фесис. - Получих заповед. Да следя. Но защо и за какво - нито дума.

Не лъжеше, дори не хитруваше.

Магът дълго и внимателно разглеждаше младежа. Вече не го пронизваше с очи, не свиваше вежди. Бе спокоен, даже прекалено. Накрая кимна:

- Добре. Излиза, че си идеалният слуга на Братството - съвършен Сив наемник, който стриктно изпълнява заповеди, без да се интересува от смисъла им... И като помисля, че става дума за теб - Фесис! За теб, който будеше толкова надежди! О, богове, даже името, което си избрал, ми прилича на кучешко. Какво ли би казала леля ти! - Командор Арбел въздъхна. - Е, щом не желаеш да ни разкажеш сам, ще ми се наложи да бръкна в съзнанието ти и да ровя в паметта ти.

Фесис се вцепени. Току-що му бе обяснено с най-спокоен и делничен тон, че смъртната присъда е подписана. Краят щеше да бъде далеч по-страшен отколкото при разпване на колело, разчленяване или бавно премазване. Предстоеше му повече болка и от трите наведнъж. Не вярваше да има обикновен магичен разпит. Очакваше го изтръгване на всички подробности от паметта му, така че по детайлите да се възстановят онези неща. които самият Фесис не знаеше...