Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Нямам намерение да унищожавам цялото Братство - подхвърли вълшебникът. - Това би било неразумно и безсмислено. Затова пък е наложително да скъсим част от него, един негов „клон", който си е въобразил, че наистина е Орден на Нощни воини... И така, кой от Бащите ти заповяда да следиш Илмет? При какви обстоятелства стана това? Искам колкото ти е възможно по-точно да преразкажеш разговора Познавам те добре, Кер, ти още в Академията блестеше с превъзходна памет. Надявам се да не те подведе и този път.

Фесис се оклюма. Правилата на Братството бяха сурови към онези, които си развързват езика. Ала друг изход нямаше. Да му се притече някой на помощ, бе напълно невъзможно. Ако откажеше да отговаря - нужните им сведения маговете щяха да изстискат от него като вода от мокър парцал, при това без да прибягват до мелодраматични играчки като нажежени клещи и насолени бичове... Командор Арбел не приличаше на злодей от роман или легенда, който ще допусне глупостта да остави опасния си пленник жив. Магът нямаше да се церемони.

- И да ти кажа, ти пак няма да ме пуснеш, командоре - Фесис с огромно усилие успя да изрече тези слова спокойно и естествено. - Дори всичко да ти опиша, да ти изредя имената на наложниците на Бащата, който ми даде тази заповед, ще ми запазиш ли живота? Не... - сега бе моментът да добави в гласа си отчаяние. Изобщо не му се наложи да се преструва. - Знам ви вас, Дъгата! За мен измъкване няма... нито жив, нито мъртъв!

- Фесис - с някакво леко отегчение, което поучуди младежа, изрече командорът. - Небесната дъга убива само в краен случай и без всякакво удоволствие. Повярвай ми. Вероятно си забелязал, че никога не нападаме първи. Ние само даваме отпор. Предлагам ти избор. Разумният вариант е да ми разкажеш всичко - съгласяваш се доброволно да ми предложиш ума си за Сливане, което, забележи, е най-щадящото вълшебство - и след това можеш да си вървиш. Но, разбира се, не накъдето ти видят очите. Прекалено много неща знаеш, твърде темпераментен си, лесно се палиш, горд си... Не вярвам лесно да преглътнеш такова унижение - по студеното лице на Арбел се появи тъжна съчувствена усмивка. - Съжалявам, Кер. Отиваш у дома, при леля си Аглая. И оттам няма да си показваш носа. Нито насам, нито другаде. Наречи го домашен арест. Можеш да се разхождаш в пределите на Долината. Съгласи се, че от моя страна това предложение е повече от щедро. И, повярвай, ние си имаме начини да ти помогнем да... хм, удържиш на обещанието, което ще ми дадеш. А, да, съвсем забравих - по наша преценка за всичко това ще ти се полага определена издръжка, по-точно компенсация. Ти и твоята леля не сте много заможни, а ако нямаш възможност да излизаш навън, доходите ви ще се съкратят драстично. Затова издръжката ми се струва уместна... Е, какво ще кажете, млади господине? Имай предвид, че ако те третирах като поданик на Империята...