Детето на нощта [bg]

Застъргаха дръпнати резета и лявата половина от черната врата се отвори със скърцане. Един от синовете на съдържате­ля, мършав недорасляк, надникна и луничавото лице под ро­шавата рижа коса се изопна.

- Не се стряскай, Петрен - каза му графът. - Просто иди да съ­будиш баща си. Трябва да говоря с един от вашите гости. Веднага.

Уплашеното момче не отговори, само закима трескаво и хлътна обратно в сумрака вътре. Скоро чуха виковете му из странноприемницата:

- Тате, тате бе, графът е пред прага, графът!

Арлън си позволи кратка усмивка и се спогледа със старшия страж.

- Поне се сети кой съм...

- Да, сър.

Докато чакаха, тълпата се множеше и Арлън успя да преб­рои поне дузина от Черните криле. Засега гъмжилото се дър­жеше спокойно, но лесно можеше да стане напечено. Джасто се наведе към ухото на стража и му заповяда да прати от хората си при всеки Ловец на вещери.

- Господарю? - плахо се обади съдържателят Денат откъм вратата.

- Съжалявам, че те събудих.

- Няма такова нещо, господарю. Аз вече приготвях закуската.

- Доста си зает, а?

- Няма свободни стаи - призна Денат.

- Хм... За съжаление се боя, че трябва да се лишиш от пове­чето си сегашни клиенти.

- Не разбрах, господарю...

Денат свъси вежди и пристъпи от крак на крак.

- Искам да говоря със... Селик беше, нали така? Да, веднага да излезе тук.

- Ааа... - Съдържателят се поколеба, но отговори: - Разбира се. Ей сега ще отида да го повикам.

- Благодаря - каза Арлън с хладна усмивка.

Не му беше приятно, че е необходимо да търпи и хора като Денат, но те също си имаха мястото в стопанството на града.

- Няма нужда да ме викате - изрече провлачен глас.

Звучеше неестествено. И когато уродливата фигура се очер­та в рамката на вратата, Арлън разбра причината.

- Предполагам, че говоря с граф Арлън? - продължи непоз­натият и протегна ръка, която Джасто не стисна.

- Правилно. Нежелан си в този град.

- Тъй ли? От кого?

Арлън го погледна невъзмутимо.

- От мен. И това е предостатъчно. Аз обаче се стремя да бъда справедлив, затова по-дълго от необходимото само наблюдавах какви ги вършиш.

- Аз...

- Не ме прекъсвай - предупреди го с равен глас графът. - И ме слушай внимателно. Сделките в този град се крепят на чест­на дума, полици и почтена размяна на пари срещу стоки, а не на заплахи, побоища и унижения. Примиряваме се със загуби­те от кражби само ако не успеем да заловим виновниците. А посегателства, особено срещу жени, не търпим от никого. Ти и твоите съмишленици погазихте всички тези закони, както и много други. Затова чуй какво ще направим. Събираш всички­те си хора и до пладне напускате града... с изключение на два­ма от вас. Ако след този срок някой друг от вашите бъде наме­рен в града, ще понесе съответните наказания като нарушител на законите, бранещи почтената търговия и занаяти. Каквито стоки сте платили, но не сте получили, ще ви бъдат доставени извън пределите на Арлън. Сделките за наемане на кораби, сключени честно или с принуда, се отменят и парите ще ви бъ­дат върнати. Лично ти, Селик, ще останеш тук, докато от града не се махнат всички твои съратници, а и докато не ми посочиш двамата негодници сред тях, които са се гаврили с жена и са застрашили живота на невръстното ѝ момиче в собствения ми град. Ясно ли ти е какво искам?