![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Магът се готвеше да напусне града заедно с още десетки хиляди, които бягаха навътре в континента. Подхранвано от неспирните порои и тласкано от бурните ветрове, морето заляло низината около устието на реката. Пристанището било наводнено , в центъра на Корина все още било търпимо, но водата продължавала да се надига. Магът не знаеше общия брой на жертвите, само съобщи, че „Гарвановото гнездо“ било непокътнато засега. Обеща да предаде вест на Томас.
На Незнайния не му оставаше друго, освен да се моли неговите жена и син да са живи под грижите на Томас, който ги е приютил на драго сърце.
Щеше му се да оседлае коня си и да препусне към Корина, но не можеше. Ако искаше да спаси семейството и приятелите си, трябваше да заведе Дензър при Лиана. И помощта на Хирад щеше да бъде незаменима. Незнайния разтърка лицето си с длани и се прокле за кой ли път.
Чак когато друг мъж доближи бивака и пристъпи към огъня, опитният воин осъзна, че е пожелал да будува на пост само за да седи във влажния студ и да се улиса в мислите си.
- Трудности ли премисляш, Незнаен?
- Може да се каже - отвърна, след като огледа Дарик.
Кожено наметало на раменете, прибран в ножницата меч, тъмни кръгове около очите. Май бе яздил цяла нощ.
- Седни - покани го Незнайния. - Ще сложа вода да сваря кафе.
Но Дарик не идваше да си побъбрят.
- Не мисля, че имаме време за това.
- Предположих.
Незнайния се взираше в гората. Различаваше само сенките на дърветата под издигащото се слънце. Светилото надничаше в пролуки между наново трупащи се облаци.
- Мнозина ли си водиш?
- Около двеста.
- Тихо сте стъпвали - подсмихна се Незнайния.
Дарик кимна и едва не се засмя на свой ред.
- Е, не яздихме в галоп чак дотук, ако за това питаш.
- Около двеста, а? - Незнайния пак се вторачи в меча си, за- рязан в калта. - Май ще ти стигнат.
- Надявах се. - Дарик спря срещу него. - Мисля, че заслужавате надмощието ни да е огромно, за да вземете правилното решение.
Незнайния надникна в очите му. Гузната съвест ги бе белязала досущ като знак за зараза, наплескан по вратата на къща с чумави.
- Е, какво искаш?
- Да не допусна Гарваните да загинат безсмислено.
- Тъй ли било? - изви вежди Незнайния.
- Да, тъй. - Дарик се почеса по челото с коравата кожена ръкавица. - Слушай, попаднахте в лоша история и не ми се вярва, че сте разбрали колко държат в Дордовер да постигнат своето.
Незнайния се вбеси. Само за миг.
- Уверявам те, ясно ни е до болка към какво се стреми Дордовер. Затова сме с него - завъртя ръка към Дензър. - Опитваме се да стигнем до дъщеря му преди да я е хванал някой друг.
- Не е толкова просто...
- Все същото чувам и от Илкар. Напротив, просто си е. Дензър поиска помощта ни. Ние сме Гарваните и му помагаме. Той е един от нас и твърди, че може да спаси и Лиана, и Балея. Това ни стига. - Помълчаха. Дарик го разбра добре, но беше безсилен. Той се бе клел във вярност на Листерн, значи сега служеше и на Дордовер. - Къде възнамеряваш да ни отведеш?
- В Арлън.
- Брей, късметлии сме. Бездруго натам отивахме.
- Знам. Но пристигнем ли в Арлън, няма да правите нищо.
- Затворници, така ли?
- Нещо подобно - смотолеви Дарик и се извърна. - Ти ли ще ги будиш или аз?
Незнайния се ухили.
- Аз ще ги събудя. Нали знаеш колко са свадливи маговете, ако ги стреснеш насън. Спипахте ли вече Хирад?
Не виждаше причина да крие отсъствието на варварина от генерала. Но Дарик си прехапа устните и заби поглед в земята.
- Не. Боя се, че закъсняхме.
- Добрият стар Хирад - изрече доволен Незнайния.
Дарик побърза да угаси припламналата надежда.
- Не ме разбра. Издирихме го по следите му, но ни изпревариха... Богове, как да ти го съобщя? Когато съгледвачите ми го доближили, глутницата вече се струпвала около него. Съжалявам.
Арлън се отказа да язди. Предпочете да мине пеша през своя град заедно с двадесет стражници, за да внуши недвусмислено, че е готов да прибегне до сила. Можеше да стигне по пряк път до „Езерен дом“, но искаше повече хора - и приятели, и врагове - да се убедят в решимостта му.
Слънцето вече се опитваше да постопли въздуха въпреки облаците и да изсуши улиците, когато граф Джасто излезе от портата на замъка Арлън. Крачеше бързо по широкия, настлан с камък път между собствения си парк и казармите. После свърна надясно по криволичещата Пазарна улица, която свързваше центъра със северните покрайнини. На изток от нея се редяха къщите на търговци и корабни магнати, коя от коя по-богаташ- ки, а след тях беше великолепният Парк на мъчениците. Южно от казармите бе разположен пазарът за коприна и луксозни стоки, до него след игралния дом започваше не толкова внушителният квартал с къщите на служителите в замъка, конюшните и доста невзрачния, но твърде важен за града Храм на морето.