Детето на нощта [bg]

Казаното накара тълпата да притихне, а тя вече наброяваше над сто души. Всеки наостри слух, за да не изпусне нито дума. Селик не отместваше поглед от очите на графа и на загрозеното лице бе изписан присмех, но не се опита повече да го прекъсне. Хората наоколо чакаха отговора му.

- Бях чул, че това е свободен град. Изглежда съм се заблудил.

- Не си се заблудил - сряза го Арлън. - Но свободата също трябва да се подчинява на правила, иначе се превръща в анархия. Ти се опита да внесеш хаос в нашия град и няма да търпя това.

Селик кимна и опита да се ухили по-открито.

- Поискахме съдействие, но никой не ни го предложи - за­почна той тихо. - Ние бяхме длъжни да се снабдим с онова, ко­ето се опитахме да купим. Уви, някои от вашите търговци май не можаха да проумеят положението. Не знам дали разбирате, граф Арлън, но наближава война, ако ще и вие да я наречете другояче. А аз съм на страната на правдата, боря се срещу зап­лахата от господство на една-единствена магическа сила над ця­ла Балея.

Арлън изсумтя презрително.

- Война... Селик, всички знаем за проблемите в спектъра на маната. Да не мислиш, че не говоря със своите магове? Но тези затруднения са преходни, досадните ветрове и студените дъж­дове ще спрат. Не се опитвай да оправдаеш долните си деяния с надигането на някаква магия. - Графът пристъпи още малко към Селик, тласнат от отвращението си към всичко, което този човек въплъщаваше. - Познавам убежденията ти и не оспор­вам правото ти да се придържаш към тях. Но не ти позволявам да ги натрапваш на моите поданици, нито пък ще се примиря да обясняваш с тях постъпките на твоите тъпи бандити. Пак питам - разбра ли какво се иска от теб, или да заповядам да те отведат в затвора, за да помислиш на спокойствие?