Друговремец [bg]

Но може и да ме заподозре, задето се появявам заедно с хора на Макензи. При все това очевадно не бях шотландка. Едва ли би ме помислил за шпионин. Всъщност точно това си мислеха самите Колъм и Дугал - че съм английски шпионин.

И тогава се зачудих, за какво би трябвало да ги шпионирам? За непатриотична дейност, вероятно - това, че събираха пари в подкрепа на принц Чарлс Едуард Стюард, определено беше такава. Тогава защо Дугал бе позволил да го видя? Можеше да ме отпрати навън, преди да започне. Но пък увещанията му бяха на келтски.

Или пък това беше цялата идея? Спомних си странния му поглед и въпроса: „Мислех, че не знаеш келтски.“ Може би ме изпробваше, за да провери дали наистина не зная езика. Някой истински английски шпионин навярно щеше да знае езика, на който общуваха над половината обитатели на високопланинска Шотландия.

Но разговорът между Дугал и Джейми ясно показваше, че Дугал със сигурност е якобит, Колъм - все още не.

Главата ми забръмча от всички тези догадки и с радост видях, че наближаваме голямо селище. Значи имаше голям хан и добра вечеря.

Ханът наистина бе просторен, в сравнение с това, с което бях свикнала. Леглото явно бе мислено за джуджета - при това пълно с бълхи, - но поне бе в отделно помещение. В някои от по-малките ханове спях в общата стая на дълга пейка, обградена от хъркащи мъже в карирани наметки.

Обикновено заспивах веднага, независимо от условията, изтощена от цял ден на седлото и вечер, пълна с политическите речи на Дугал. Първата нощ обаче останах будна половин час след лягане, като се дивях на невероятното разнообразие от звуци, на които е способен мъжкият дихателен апарат. Цяло общежитие от сестри в обучение не можеше да се опре дори на двама-трима от тези край мен.

Стори ми се, че мъжете в някоя болница рядко хъркат. Да, дишаха тежко, стенеха, пъшкаха, а понякога ридаеха насън. Но нищо не можеше да се сравни с този пращящ от здраве шум. Може би болните или ранени мъже не можеха да заспят достатъчно дълбоко, за да се отпуснат в нещо подобно.

Ако наблюденията ми бяха верни, то спътниците ми бяха в съвършено крепко здраве. Определено изглеждаха така, с нехайно отпуснати крайници и отворени усти, лица, огрени от огъня. Това пълно отдаване на съня, дори върху дъските на стаята, представляваше засищане на апетит, не по-малък от този, с който сядаха на вечеря. Смътно успокоена от какофонията, се бях увила по-плътно с пътното си наметало и бях заспала.

В сравнение с това, сега, усамотена във великолепието на малкото вмирисано таванче, се чувствах почти изоставена. Макар че премахнах чаршафите и отупах хубавичко матрака, за да се отърва от нежелани съжители, ми бе трудно да заспя, така тиха и мрачна ми се струваше стаичката, когато угасих свещта.

От общото помещение два етажа по-надолу се дочуваше слабо ехо и от време на време шум и движение, но за пръв път след пристигането си в замъка се чувствах толкова сама и не бях сигурна, че ми харесва.