![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Известно време обсъждаха подобни възможности, но накрая Евмений ги прекъсна.
— Почти не разбирам за какво говорите, а и се боя, че нямаме достатъчно време за обсъждания на подобни планове.
— Имам нещо, което може да се използва веднага — предложи Абдикадир.
— Какво? — попита Бисиса.
— Стремена. — Той се зае да рисува, като същевременно обясняваше.
Евмений ужасно се заинтригува, когато узна, че тези приспособления се изработват бързо и лесно и могат да увеличат маневреността на конницата.
— Но нашите ездачи са хора с традиции — въздъхна той. — Те се съпротивляват на всяко нововъведение.
— Само че — посочи Абдикадир — монголите имат стремена.
Тъй като имаше да се върши още много работа, а времето беше малко, с това съветът приключи.
Бисиса дръпна Абдикадир и Кейси настрана.
— Наистина ли смятате, че сражението е неизбежно?
— Да — изсумтя Кейси. — Ненасилственото решаване на конфликти зависи от желанието и на двете страни. В случая обаче и едните, и другите не разполагат с нашия опит от две хиляди години кръвопролития, като прибавим Хирошима и Лахор, за да научат, че понякога просто се налага да отстъпят. За тях войната е единственият начин.
Бисиса го погледна замислено.
— Не очаквах толкова дълбокомислено изказване от теб, Кейси.
— Дрън-дрън — озъби се той. Но след това потри развълнувано ръце. — Знаете ли, в тази история има нещо забавно. Помислете си само — Александър Велики срещу Чингис хан! И ние сме се настанили на първия ред! Чудя се, колко ли биха вземали за подобно шоу?
33
Небесният княз
След като прекара едно денонощие в мрак, Коля бе отведен при Йе Лю. Ръцете му бяха завързани отзад с въже от сплетени конски косми. Хвърлиха го грубо на земята.
Нямаше никакво желание да бъде подлаган на изтезания и затова започна да говори веднага и разказа всичко. След като приключи, Йе Лю излезе от юртата.
Над него се надвеси Сейбъл.
— Не трябваше да го правиш, Коля. Монголите знаят цената на информацията. Ти сам го видя в Бишкек. Едва ли щеше да извършиш по-голямо престъпление дори да бе зашлевил самия хан!
— Дай ми вода! — прошепна той. Не му бяха давали нито глътка, откакто го заловиха.
Тя не обърна внимание на молбата му.
— Сигурно разбираш, че може да има само едно наказание. Опитах се да ти облекча положението. Казах им, че си княз — княз от Небесата. Това малко ги стресна. Монголите никога не проливат свещена кръв…
Коля успя да събере достатъчно храчка, за да й се изплюе в лицето. Тя се разсмя.
Изведоха го, все така със завързани ръце. Четирима яки войници го уловиха за ръцете и краката. После откъм юртата се появи един стотник, с дебели ръкавици. Носеше керамична купа. В купата имаше разтопено сребро. Наляха му първо в едното око, после в другото — и в едното ухо, и в другото.
След това можеше само да усеща. Отново го понесоха и го пуснаха в дупка в земята. Така и не можа да чуе ударите на чуковете, с които заковаха отвора на дупката, нито собствените си писъци.
34
Обитатели на времето и пространството
Александър нареди на армията си да се упражнява денем и нощем. Освен ръкопашни схватки с притъпени мечове и форсирани маршове това включваше физически упражнения, като вдигане на тежести, подскоци и бягане.
На британците също бе предложено да се включат в подготовката. След няколко упражнения стана очевидно, че британските конници не могат да се сравняват по умения с македонците, но сепоите бяха приети без проблеми в македонската пехота. Затрудненията на езиковата бариера лесно се преодоляха, след като британците изучиха македонската система за сигнализиране с флагчета и тръби.
Както беше предвидил Евмений, първите опити на Абдикадир да въведе стремената сред конницата бяха посрещнати на нож. По-голямата част от ездачите произхождаха от аристократични семейства и бяха вироглави и упорити — просто прерязаха с мечовете си стремената и продължиха да яздят както преди. Наложи се един по-смел сур да се качи на един от най-яките македонски коне и да направи малка демонстрация, въпреки привидната си неопитност. След това — под натиска на самия Александър — стремената бяха прикачени отново и упражненията започнаха.