![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Това не беше никак трудно. По разпореждане на Йе Лю Коля бе под постоянно наблюдение, но пазачите му нямаха никаква представа за какво служат тези метални кутийки и разпъващата се антена. Много по-трудно — всъщност жизненоважно — бе да запази в тайна от Сейбъл това, което възнамеряваше да направи. В най-добрия случай щеше да разполага с час-два.
Коля си даваше сметка, че ще има само един шанс. Молеше се връзката да е добра и Кейси да е на линия. С първото нямаше особен късмет — след Хроносрива йоносферата на Мир беше пощуряла и сигналът непрестанно заглъхваше от статични шумове, пукот и пращене. Но за щастие Кейси беше на линия в уговорения час още от времето, когато бяха на орбита със „Союз“ — в невъзможно далечното минало. Коля не се изненада, когато научи, че Кейси и останалите също са се отправили към Вавилон — това бе логичната цел и те бяха обсъждали подобна възможност още докато бяха на орбита. Но остана изумен, когато узна с кого пътува Кейси — изумен и същевременно изпълнен с надежда, защото може би това бе единствената сила в този нов свят, която би могла да спре Чингис хан.
На Коля му се искаше да си говори за какво ли не с този човек от своето време. Имаше чувството, че Кейси — когото никога не бе срещал — е най-близкият му приятел.
Но по-късно щяха да имат време за това. Сега по-важно бе да предаде максимално количество информация. Коля говореше и говореше — описа подробно армията на Чингис хан, неговата тактика на водене на военни действия, разказа и за Сейбъл — какво е направила и на какво е способна.
В края на краищата успя да спечели само около половин час. След това се появи Сейбъл, придружена от двама намръщени телохранители, които го дръпнаха грубо настрана и разбиха предавателя с дръжките на копията си.
32
Военен съвет
Съгледвачите на Александър донесоха вестта, че авангардът на монголската армия е само на няколко дни път. За изненада на съветниците си, македонският цар нареди да пратят посланици за преговори.
Всъщност Александър бе потресен от онова, което му бяха разказали хората от бъдещето за разрушенията, плячкосването и опустошенията, придружаващи монголското нашествие. Макар самият той да бе завоевател, имаше различни цели от тези на Чингис хан, от когото го деляха петнайсет века. Македонският цар бе твърдо решен да спре монголите, тъй като мечтаеше да изгради този нов свят като процъфтяваща империя, а не да го разрушава. Той се обърна към своите съветници:
— Ние, нашите червенодрехи другари отвъд морето и тези конници от степите на Азия сме единствените оцелели след големите промени, разтърсили света, ние сме единствените свидетели на тези необясними чудеса. Нима едничкото, което ще правим, е да се избиваме един друг? Няма ли да си вземем поука от промените в света, а ще продължаваме да се уповаваме на оръжията?
След това нареди да се изпратят посланици с дарове, които да започнат преговори с монголските водачи. Щеше да ги придружи внушителен военен отряд от хиляда души под командването на Птолемей.
Птолемей бе един от най-близките сподвижници на царя, приятел на Александър от детинство. Беше навъсен сериозен мъж с обгоряло от слънцето лице, надарен с проницателен ум. Със сигурност бе най-подходящият кандидат за подобна деликатна задача: телефонът на Бисиса й разказа, че в предишната реалност Птолемей щял да наследи една от провинциите след смъртта на Александър и да бъде провъзгласен за фараон на древното египетско царство. Но ако се съдеше по мрачното му лице, той хич не одобряваше идеята на Александър, или може би се безпокоеше, че е станал жертва на някакви дворцови интриги.
По предложение на Абдикадир капитан Гроув присъедини към отряда компетентния напрал Джорди Батсън и неколцина британски войници. Имаше идея с отряда да тръгне и някой от групата на Бисиса, тъй като се очакваше Сейбъл да създаде проблеми от другата страна. Но Александър заяви, че тримата пратеници от бъдещето са прекалено ценни, за да бъдат излагани на такъв риск. И все пак, по идея на Евмений, Бисиса написа кратка бележка за Коля, в случай че срещнат там космонавта.
Отрядът напусна Вавилон през източната порта. Македонските офицери бяха загърнати в пурпурни наметала, а войниците на капрал Батсън се открояваха с яркочервените си куртки. Изпроводиха ги с тромпети и барабани.