Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Повече от един бог са почитали тук — това е сигурно — заяви уверено Ръди. — Това си е цяла религиозна библиотека. Какъв пищен политеизъм!
— Заради златото не виждам боговете — изпъшка де Морган. — Погледнете само — то е навсякъде…
— Веднъж посетих Ватикана — рече Бисиса. — И там беше същото — струпано върху всеки квадратен сантиметър богатство, толкова много, че не можеш да различиш подробностите.
Камерата на Мардук се намираше на върха на пирамидата. Беше опустошена и те спряха втрещени на прага.
По-късно Бисиса научи, че статуята на Мардук, която се намирала там, била отлята от двайсет тона чисто злато. Последния път, когато Евмений бе посещавал храма, от статуята нямало и следа — векове преди пристигането на Александър завоевателят Ксеркс плячкосал града и отнесъл гигантската статуя. Сега тя все още бе тук — но бе разрушена, стопена в безформена маса лъщящ метал на пода. Стените бяха изгорени, с олюпена мазилка, овъглена от невероятна топлина, от фреските и килимите бе останала само пепел. Дори каменният пиедестал на статуята бе хлътнал и заоблен и само в средата му се виждаха отпечатъците на краката на статуята.
А насред изгореното помещение висеше загадъчно, неопиращо се на нищо идеално кръгло Око — много по-голямо от всички, които бяха виждали досега, с диаметър над три метра.
Джош подсвирна от изненада.
— Абди, доста голяма кофа ще ти е нужна, за да потопиш това тук.
Бисиса пристъпи към Окото. На трепкащата светлина на кандилото виждаше само разкривеното си отражение върху гладката му повърхност. Не усещаше никаква топлина, нито друг знак за огромната енергия, която бе опустошила камерата. Вдигна ръка и я приближи към Окото. Имаше усещането, че опира някаква невидима преграда. Колкото повече натискаше, толкова по-голямо бе съпротивлението й.
Джош и Абдикадир я гледаха с видимо безпокойство.
— Какво ти става, Бис?
— Не го ли усещате?
— Кое?
— Присъствието.
— Ако това е източникът на електромагнитните импулси, които засякохме… — почна Абдикадир.
— И сега ги долавям — прекъсна го телефонът.
— Нещо повече — рече Бисиса. Почти бе сигурна, че долавя нещо друго — някакво съзнание. Усещане за нечие внимателно наблюдение, като в катедрала — което я караше да се чувства безпомощно. Тя разтърси глава и странното усещане внезапно изчезна.
Лицето на Евмений бе смръщено и ядосано.
— Сега вече знаем как е бил разрушен Вавилон. — За изненада на Бисиса, той взе един златен жезъл от пода, вдигна го високо над главата си като тояга и го стовари върху сферата. Жезълът се изкриви, но върху Окото не остана и драскотина. — Нищо, този арогантен бог на Окото скоро ще разбере, че Александър — синът на Зевс и Амон — е по-силен противник от Мардук. — Той се обърна към тях. — Чака ни много работа. Ще ми е нужна помощта ви.
— Можем да използваме този град като база — предложи Абдикадир.
— Това и аз го знам.
— Да настаним армията в него. Ще трябва да помислим за снабдяването с вода и храна. Освен това да разположим постове и да разпратим из околността патрули.
— Ако жилищната част на града е разрушена — намеси се Джош, — ще са ни нужни и ремонтни дейности.
— Със сигурност още известно време ще си спим в палатите — каза Абдикадир.
— Добре — съгласи се Евмений. — Ще пратим патрули и картографи. Освен това ще изкараме селяците от сламените им колиби и ще ги пришпорим да работят. Не зная дали е зима, или лято, но това няма значение — във Вавилон се събира реколта по всяко време. — Той погледна безстрастното Око. — Александър смяташе да разположи тук столицата си. Какво пък, защо не — столицата на новия свят…
В помещението нахлу Кейси. Беше навъсен.
— Получихме съобщение.
Бисиса изведнъж си спомни, че всеки ден по това време американецът прослушваше честотите за сигнали от космонавтите.
— От Коля и Сейбъл?
— Да.
— Това е чудесно!
— Не е. Имаме проблем.
31
Любителското радио
В багажа, който монголите му бяха позволили да вземе за пътуването, Коля бе успял да скрие любителското радио от „Союз“. Някакво неясно предчувствие го бе накарало да запази този факт в тайна от Сейбъл, която отдавна бе изгубила интерес към всичко освен собствения си план, и сега се радваше, че е постъпил така. Веднага щом Чингис хан нареди да разположат главния лагер на няколко десетки километра от Вавилон, Коля извади радиото и го сглоби.