Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Александър Велики беше опитен воин и макар да се надяваше на мир, се готвеше за война. Във Вавилон Бисиса, Абдикадир и Кейси, заедно с капитан Гроув и офицерите му, бяха свикани на военен съвет.
Подобно на Вратата на Ищар, Вавилонският дворец бе разположен върху платформа, издигната на петнайсетина метра над крайречната долина, и се извисяваше над града и околностите му.
Дворецът беше потресаващ — дори за Бисиса, с нейните познания от бъдещето, той бе невъобразима демонстрация на богатство, власт и могъщество. Докато вървяха към центъра на дворцовия комплекс, минаха през няколко терасирани градини, разположени върху покривите на сградите. Имаше цели дървета, които изглеждаха съвсем жизнени, но тревата под тях бе пожълтяла, а цветята бяха повехнали, поради липсата на грижи след Хроносрива. Но дворецът вече се превръщаше в символ на новото управление на Александър, защото из вътрешните му помещения се срещаха македонски прислужници и персийци, докарани от околностите на града. Не бяха роби, научи Бисиса, а някои от бившите градски сановници, завърнали се след доброволното си изгнание.
В самото сърце на двореца бе разположена тронната зала. Стените й бяха облицовани с разноцветни плочки, изобразяващи лъвове, дракони и стилизирано Дърво на живота. Всички се озъртаха, зашеметени от изяществото на украсата. Стъпките им отекваха под високите сводове.
В средата на помещението имаше маса, върху която бе поставен макет на града, със стените и прилежащите райони. Със страна почти пет метра, този модел бе ярко изрисуван и изработен с най-малките подробности — до човешки фигурки на улиците и кози в полето. В миниатюрните канали течеше истинска вода.
Бисиса и останалите се разположиха на столовете около масата и прислугата им поднесе напитки.
— Идеята беше моя — заговори Бисиса и посочи макета. — Реших, че така ще е по-нагледно за всички, в сравнение с картата. Но ще ви призная — нямах представа, че ще успеят толкова бързо да направят подобен шедьовър.
— Нищо чудно, когато разполагаш с предостатъчно човешки ресурси — отбеляза капитан Гроув.
Евмений и съветниците му също заеха местата си. За приятна изненада на Бисиса Евмений не се оказа човек, който си пада по помпозните речи — беше прекалено интелигентен за подобно нещо. Но като член на съвета на Александър той не можеше да избегне някои необходими формалности и съветниците му пърхаха около него като ято колибри, докато той заемаше мястото си. Един от тях бе и самият де Морган, навлякъл натруфена персийска роба. Днес лицето му бе покрито с червени петна и под очите му имаше дълбоки сенки.
— Сесил — подхвърли Кейси, — изглеждаш ужасно в тази коктейлна рокля.
— И ти щеше да изглеждаш тъй, ако беше присъствал на някоя от оргиите на Александър — изсумтя де Морган. — Царят сега си отспива. Понякога спи по цели дни, но дойде ли време за веселба, пръв е на масата… — Де Морган взе бокал с вино от един слуга. — Това македонско вино е като козя пикня. Но, дето казват, каквато болестта, такова и лекарството. — Той надигна бокала и отпи юнашка глътка.
Евмений призова съвещанието да започне.
Първо капитан Гроув ги запозна с предложенията си за усилване на отбранителните съоръжения на Вавилон и се обърна към Евмений:
— Разбрах, че вече сте разпратили строители, които да възстановят стените и да разширят каналите. — Това беше особено важно за западната страна, където стените бяха съвсем разрушени след Хроносрива — всъщност македонците бяха решили да изоставят западната част на града, да използват Ефрат като естествена бариера и да построят нови защитни съоръжения на източния бряг. — Бих препоръчал — продължи Гроув — да бъде разширен отбранителният периметър, особено на изток, откъдето ще дойдат монголите. Имам предвид бункери и окопи — фортификационни съоръжения, които можем да направим достатъчно бързо. — Много от изразите му бяха трудни за превод, донякъде и заради махмурлука на де Морган.
Евмений слуша известно време търпеливо, после каза:
— Ще пратя Диадес, за да потърси удобни места. — Диадес бе главният инженер на армията. — Но трябва да знаете, че царят няма никакво намерение само да се отбранява. От всички битки, в които се е сражавал, той най-много се гордее с победите си при обсадите на Милет и Тир. Тези велики сражения сигурно са оставили спомен през вековете.