Окото на времето [bg]

— А Евмений и без това знаеше — добави Абдикадир. — Македонците не са глупаци.

Евмений проследи разговора им с видим интерес.

— Забравяте едно нещо — рече той. — Може би Сесил не е имал друга възможност, освен да ми каже истината. — Последните думи де Морган преведе с видима неохота. — Пък и с това само ни спести време, нали?

Капитан Гроув опря ръце на масата.

— Но сигурно си давате сметка, че макар и страховити, нашите оръжия са ограничени. Разполагаме със съвсем ограничен запас от амуниции… — Всъщност имаха само няколкостотин пушки, донесени от Джамруд, но дори те щяха да са крайно недостатъчни срещу бързо подвижните конници на Чингис хан, които наброяваха десетки хиляди.

Евмений схващаше бързо.

— Това значи, че ще трябва да ги използваме пестеливо.

— Точно така — изсумтя одобрително Гроув. — Например, за да прекършим острието на първата атака.

— Гранатите също ще свършат работа — добави Абдикадир. — Ако хората, срещу които ги използваме, не са свикнали с подобни оръжия.

— Но те имат Сейбъл — каза Бисиса. — Не знаем какви оръжия може да е взела от „Союз“ — всъщност едва ли повече от два-три пистолета.

— Които няма да й помогнат особено — добави Кейси.

— Така е. Но ще й стигнат, за да научи монголите какво представляват. Освен това тя е преминала съвременно военно обучение. Трябва да предвидим вероятността монголите да ударят, като знаят какво могат да очакват.

— Мамка му! — изруга Кейси. — Не бях се сетил за това.

— Добре де — успокои ги Гроув. — Кейси, какво предлагаш?

— Да се приготвим за градски бой — поде Кейси. — Ще трябва да обучим някои от воините ви да боравят с огнестрелно оръжие. Най-важното е да не пилеят амуниции — да се стреля на сигурно, право в целта. Ако примамим монголите в града, ще неутрализираме преимуществото на конницата им.

Евмений го погледна стреснато.

— Но тогава може да пострада и Вавилон!

Кейси повдигна рамене.

— Ще ни струва доста скъпо да спечелим тази война. А загубим ли я — Вавилон е обречен.

— Може би — рече Евмений — трябва да прибегнем до тази тактика, когато нямаме друга възможност. Нещо друго?

— Би трябвало да има и друго — заговори Бисиса. — В края на краищата освен с пушки от бъдещето разполагаме и с нашите познания. Бихме могли да измайсторим оръжия със средствата, с които разполагаме.

— Какво имаш предвид, Бис? — попита Кейси.

— Мислех си за катапултите и обсадните машини на македонците. Със сигурност се нуждаят от някои подобрения. И после, какво ще кажете за гръцки огън? Това не беше ли някаква примитивна форма на напалм? Малко нефт и негасена вар, струва ми се…