Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Не — отказа Джоузеф. — Просто да ми се обади.

Фрида седеше в кафене „Уочт Пот“ и чакаше. Отначало Бела Фиск беше отказала да се срещнат, но накрая се беше съгласила да й отдели десет минути от времето си. Фрида се запита как ще я разпознае. Но вратата се отвори, една жена влезе и Фрида веднага разбра, че това е тя. Вече започваше да различава типа жени, които Санди харесваше. Бела беше висока, с черна рокля и сини кожени ботушки, които бяха наполовина завързани. Имаше буйна кестенява коса и изглеждаше темпераментна и интелигентна. Жената забеляза погледа на Фрида и се приближи до масата.

— Защо настояхте да се срещнем? — попита тя.

— Благодаря, че се съгласихте да дойдете.

— Да, но защо така упорито ровите в миналото?

— Преди време познавах Санди. Да ви почерпя ли кафе? Разговорът ще отнеме само няколко минути.

Бела седна. Фрида отиде до бара и поръча две кафета.

— Хубаво местенце — каза тя, когато се върна.

— Не е лошо — отвърна Бела. — Това е кварталното ми кафене. Един приятел ще дойде всеки момент. С него излизаме.

— Чудесно — каза Фрида.

— Какво искате да кажете с това „чудесно“? Разбира се, че е чудесно. Казах, че ще ви отделя десет минути. Сега вие ми кажете защо поискахте тази среща.

— Всички са шокирани от това, което се случи със Санди. Опитвам се да разговарям с хора, които са го познавали.

— Защо?

— Искам да разбера как се е чувствал през онези последни дни.

— Стара любов, така ли?

— Приятел — отвърна Фрида.

На лицето на Бела се появи иронична усмивка.

— Щом казвате… — Тя млъкна, тъй като към масата са приближи жена на средна възраст с поднос с две големи чаши кафе. След като жената се отдалечи, Бела отправи предизвикателен поглед към Фрида.

— И така… как ви беше името?

— Карла.

— Карла. Странно. Никога не е споменавал това име. И така, Карла, интересувате се от живота на Санди в университета? — Фрида не отговори. Тя отпи бавно от кафето си и зачака. — Добре — каза Бела. — С кого сте разговаряли?

— Просто искам да разбера как се е чувствал Санди.

Последва мълчание. Поведението на Бела се промени, тя мислеше усилено и стана неспокойна.

— Не знам за какво ви е всичко това. Сякаш сте някакъв преследвач.

— Не. Санди е мъртъв. Не можеш да преследваш мъртвец.

— Не съм толкова сигурна — отвърна Бела. — Между другото, когато приятелят ми се появи, е по-добре да разговаряме за Санди само като за колега. Не че е кой знае какво — Том и аз не сме си чак толкова близки — но знаете как е, когато току-що сте се запознали с някого.

— Да, разбира се. Със Санди как беше?

Бела присви очи.

— Знаете ли, опитвам се да разбера що за човек сте. Опитвам се да си представя какво е да отида при една от бившите приятелки на бившия си приятел и да я питам как е вървяла любовта й с него.