![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
От гледна точка на политическото развитие на Китай най – забележителен за династичното междуцарствие между Хан и Суй (когато през 581 г. Китай най–накрая отново се обединява) е начинът, по който родството и патримониализмът отново се налагат като организационни принципи на китайската политика. Съществува обратнопропорционална зависимост между стабилността на централизираната държава и мощта на патримониалните групи. Трибализмът в различните си конфигурации си остава форма на политическа организация дори след създаването на модерната държава.
Периодът след края на Хан е изключително сложен, но от гледна точка на всеобхватното историческо развитие подробностите са несъществени. Първоначално Китай се разделя на Т.нар. Три царства – Уей, Шу и У Уей успява да обедини страната за кратък период под властта на династията Западна Дзин, но империята отново се разпада в резултат на гражданска война и през 311 г. столицата Луоян е плячкосана и окупирана от племената хунну. Шанюят[59] на хунну основава първата от многото чуждестранни династии в Северен Китай, а оцелелите от Западна Дзин бягат на юг и основават в Дзиенкан (днешен Нандзин или Нанкин) на река Яндзъ първата от няколкото южни династии, Източна Дзин. Северът и югът остават разделени и преживяват множество сътресения. На север плячкосването на Луоян става причина за хаотичен период на междуплеменни войни, познат като Шестнадесетте царства. Следват още две варварски нашествия, първо от прототибетските племена Ди и Цян, а след това от Туоба или Табгач, клон на тюркските сиенбей. Последните основават династия Северна Уей (386–534), която с течение на времето все повече се китаизира чрез приемане на китайски фамилни имена и сключване на смесени бракове с китайски семейства. Неразбирателствата сред Туоба обаче довеждат до гражданска война и разделяне на царството на Източна и Западна Уей през първите десетилетия на VI в. На юг в династия Източна Дзин е възстановен старият северен двор, където бягат много аристократични семейства и техните васали. Тази династия е свалена от власт чрез военен преврат в средата на IV в. и е наследена от други слаби династии, основавани от военачалници.
В основаното през 220 г. от ханския военачалник Цао Цао и неговия син Пей царство Уей се засилват патримониалистичните тенденции от Късна Хан чрез въвеждане на „системата на деветте ранга", при която към всяко командорство и префектура е назначен арбитър, който да класира кандидатите за бюрократични длъжности според техния характер и способности. За разлика от „системата на препоръките" в Ранна Хан арбитрите не са избирани от централната власт, а на местно ниво, където очевидно са далеч по – подвластни на влиянието от страна на местните елити. Новата система за набиране класира всички елитни семейства в обособена формална система и обвързва достъпа до управленска длъжност с тази класация. Докато в династията Хан човек би могъл да получи висок статус, без да е бюрократ, съгласно „системата на деветте ранга" длъжността е единствен път към висок статус. Това е съпроводено с нарастващ респект към родословието, поради което много по–голяма е вероятността синовете да успеят да наследят длъжностите на своите бащи.
В ръцете на една силна централна власт набирането чрез „системата на деветте ранга" би могло да се превърне в метод за отслабване на силната аристокрация и обвързването ѝ с държавата. През XVII и в началото на XVIII в. френската монархия разпродава сложна йерархия от титли и звания на аристокрацията, ефектът от което е подкопаване на възможностите за колективни действия на класата като цяло. Всяко аристократично семейство е твърде заето да гледа с презрение на нисшестоящите, за да е способно за сътрудничество в защита на по–широките си класови интереси. В Китай от III в. обаче „системата на деветте ранга" изглежда по–скоро е средство, чрез което аристокрацията може да завладее държавата. Вече не е възможно един надарен обикновен гражданин да получи висок пост чрез препоръка или изпит; тези длъжности са запазени за децата на наличните длъжностни лица точно както при племенните вождове завоеватели. Доказателство, че реалната власт е в ръцете на аристократичните семейства, а не на държавата, се крие във факта, че императорите през този период често не успяват да издействат назначаването на свой фаворит на висока длъжност, тъй като техният кандидат няма подходящо семейно потекло.