![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Появи се Мари-Ариет и надяна плетени шапки на главите им. Гамаш забеляза, че всяка шапка имаше различен декоративен мотив. Снежинки, елхички. Майката установи, че има една шапка в повече и я изхвърли извън кадър. Но не леко и небрежно. Метна я така, сякаш шапката я бе ухапала.
Издайнически жест. Показваше жена на ръба на търпението, чийто гняв бе способен да избухне от нещо толкова банално като една излишна шапка. Беше изнервена и изтощена. Съсипана.
Майката се обърна към камерата и погледна така, че кръвта на главния инспектор се смрази. Сетне жената се усмихна.
Точно такива моменти търсеха полицаите, които разследваха убийства — едва забележимите противоречия. Между казаното и стореното. Между интонацията и думите.
Между изражението на Мари-Ариет и нейните дела. Усмивката срещу захвърлената шапка.
Тази жена се разкъсваше, а може би дори се сриваше. През такива процепи се промъкваха разследващите, за да стигнат до сърцевината на проблема.
Гамаш се взираше в екрана и се питаше как бе стигнала дотук тази жена, която с мъка бе изкачила стъпалата до Ораторията на Свети Йосиф, за да се моли за деца.
Главният инспектор предположи, че раздразнението й е било насочено към вездесъщия доктор Бернар и именно него се е опитала да задържи извън кадъра. Искало й се е поне веднъж той да остави родителите насаме с децата им.
И бе успяла. Към когото и да е бил насочен жестът й, той бе отстъпил назад.
Но Гамаш виждаше, че това е отчаяно действие. Толкова уморен човек не можеше да удържи фронта задълго.
Гамаш си спомни стих от едно от произведенията на Рут:
Отдавна мъртва и погребана в друг град, мама още не напуска моя свят.
Само около пет години по-късно Мари-Ариет щеше да е мъртва. И около десет години по-късно Виржини вероятно щеше да посегне на собствения си живот. Какво бе казала Мирна? Вече нямаше да има петзначки. Щяха да се превърнат в четворка, после тройка и двойка близначки. Накрая щеше да остане само една. Единствено дете.
"И Констанс" щеше да бъде просто Констанс. А сега вече я нямаше и нея.
Детективът се вгледа в засмените сестри, облечени в зимни гащеризони, и се опита да различи онова момиче, което сега лежеше в монреалската морга. Но не успя.
Изглеждаха съвсем еднакви.
"Да, тези калени канадци прекарват дългите зимни месеци в риболов на леда, каране на ски и игри на хокей — дуднеше мрачният диктор. — Дори момичетата."
Петзначките помахаха към камерата и се запътиха, клатушкайки се на кънките си, към вратата.
В края на лентата Изидор им помаха жизнерадостно, а сетне се прибра в къщата. Затвори вратата зад себе си и погледна в обектива, но Гамаш осъзна, че погледът му всъщност е насочен леко встрани. Не към окото на камерата, а към нечии очи, които бяха зад кадър.
Дали бе погледнал жена си? Или доктор Бернар? Или някого другиго?
В погледа му се четеше молба за одобрение. За пореден път Гамаш се зачуди за какво ли се бе молил Изидор Уеле и дали някога бе получил отговор на молитвите си.
Но нещо не беше съвсем на място. Нещо в този филм не съответстваше на информацията, която главният инспектор бе събрал досега.
Той покри устата си с ръка и се вторачи в черния екран.
— Ще те попитам следното — рече Терез Брюнел. — Знаеш ли кой е най-сигурният начин да унищожиш някого?
Жером поклати глава.
— Първо печелиш доверието му — произнесе тя и впери поглед в очите на съпруга си. — После го предаваш.
— Кри са се доверявали на Пиер Арно, така ли? — попита Жером.
— Той е помогнал за възстановяването на реда. Отнасял се е с тях с уважение.
— А после?
— После, когато станали ясни плановете за новата хидроелектроцентрала и се разбрало, че заради нея ще бъде унищожено и малкото останало от територията на индианците, Арно ги убедил да се примирят.
— Как го е постигнал? — поинтересува се Жером. Като квебекчанин винаги се бе гордял с огромните язовирни стени. Да, беше наясно, че районите далеч на север са пострадали заради тях, но смяташе, че жертвата си е заслужавала. Самият той не бе жертвал нищо.
— Вярвали са му. Години наред ги е уверявал, че е техен приятел и съюзник. По-късно онези, които се съмнявали в него или поставяли под въпрос мотивацията му, изчезвали.
Жером усети как стомахът му се свива.
— Той го е правел?
Терез кимна:
— Не знам дали поначало е бил толкова корумпиран, или с времето се е корумпирал, но е правел точно това.