Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— О, да – отвърна Кат с носталгия. – Обикновено късах постерите и ги окачвах на стените в стаята си. Видя ли, признах си и няма защо да се чувстваш неудобно да ми кажеш каквото и да е.

Той се разсмя, пресякоха улицата и се насочиха към Мейфеър.

— Писах за тях около година, а след това мой приятел, който участваше в рок група, написа хит, който влезе в челната десетка. По време на концертите жени от цялата страна му хвърляха гащите си и той ме попита дали бих написал нещо за него. Тогава бяха деветдесетте години и всяка поп звезда, която имаше дори и един хит, издаваше книга с големината на албум, с много илюстрации и малко текст. Така че започнах да пътувам с него и групата му из Европа в продължение на три месеца и пращах материалите на „Смаш Хитс“, нещо като дневник на турнето. Имах късмет. То бе небивал успех, така че някакъв издател ме попита дали бих превърнал статиите си в книга. Продадоха се много екземпляри и изведнъж всяка поп звезда в страната, за която все още нямаше издадена книга, искаше да я напиша аз. Направих още две и след това трябваше да спра, защото бях започнал да се превръщам в карикатура на поп звезда – пиех много, женех се след шеметни запои.

Кат не можа да се сдържи и се усмихна. Той имаше природна дарба на разказвач.

— Забелязах, че си практикувал изкуството на брака няколко пъти.

— И това ли прочете? Прекрасно. Гугъл е чудесен за проучвания, но е истинско копеле, когато човек се опитва да забрави, че изобщо е имал минало.

— Хей, и аз съм разведена. Не те критикувам.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Но вероятно само веднъж? А не три пъти?

— Само веднъж. И никога повече.

— Не е весело, нали? – каза спокойно той, докато приближаваха Пикадили. Покай тях Грийн Парк блестеше в изумруденозелено под последните отблясъци на залеза. – Особено когато са намесени и деца. Предполагам от коментара ти за петгодишните, че имаш дете?

— Така е – отвърна тя. – Както и едно тригодишно. Те са любовта на живота ми и вероятно ускориха края на брака ми.

— Бих искал да мога да дам такова разумно основание, но два от моите бракове сключих през ония ужасни години, когато се впусках във всяко нещо, което изглеждаше като лудория, а изобщо не беше. Първия път буквално бе предизвикателство, което приех. За да докажа… Дори не знам какво.

Той направи гримаса.

— Вероятно, че съм идиот. Втория път, защото приятелката ми бе бременна, но както сигурно добре разбираш, детето е последното нещо, което може да задържи двама души, които не си подхождат, заедно. Помислих, че е по-добре да почакам, докато порасна, за да направя разумен и добре обмислен избор, но преди около четири години… – Повдигна рамене. – Заложих прекалено много на разума и забравих за тръпката. Всичко приключи миналата година.