За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Император Теодор Ласкарис е приписал болестта си на някакво вещерство. Онези, които са били обвинени за това, не са имали друг изход, освен да вземат с ръка горещо желязо, без да се изгорят. Така според гърците трябвало е да бъдеш магьосник, за да се оправдаеш при обвинение в магьосничество. Идиотизмът на тези хора е бил в такова излишество, че най-съмнителното на света престъпление е трябвало да бъде свързано с най-несигурните доказателства.
При царуването на Филип V евреите били изпъдени от Франция по обвинение, че са отравяли кладенците чрез прокажени. Това нелепо обвинение е трябвало, разбира се, да накара хората да се усъмнят във всички други обвинения, основани на обществената ненавист.
Аз не казвам, че ереста не трябва да се наказва; аз казвам, че тя трябва да бъде наказвана много предпазливо.
Глава VI
За престъплението против естеството
Пази боже — аз съвсем не искам да намаля ужаса, който човек изпитва от онова престъпление, което религията, моралът и политиката еднакво осъждат. Такова престъпление би трябвало да се преследва дори само ако приписва на единия пол слабостите на другия или пък подготвя една безчестна старост чрез една срамно изживяна младост. Това, което ще кажа, ще остави непокътнат позора от него; то ще бъде насочено само срещу тиранията, която може да злоупотреби даже със самото отвращение, което предизвиква това престъпление.
Тъй като природата на това престъпление изисква то да бъде скривано, често се случва законодателите да наказват за него въз основа на показания дори на дете. Това отваря широко вратите на клеветата. «Юстиниан — казва Прокопий — е издал закон против това престъпление и е наредил да се разследват виновните в него не само след издаването на закона, но и преди това. Показанията на един свидетел, понякога дете, понякога роб, са били достатъчни, за да бъде осъден човек, особено ако е бил богат или е принадлежал към партията на зелените.»
Странно е, че у нас тия три престъпления — магьосничеството, ересите и против естеството, от които за първото може да се каже, че не съществува; за второто — че е податливо на много раздробявания, тълкувания и ограничения; за третото — че много често остава неясно — се наказват по един и същ начин — чрез изгаряне.
Аз бих казал, че престъпленията против естеството никога няма да получат голямо разпространение в обществото, ако народът не е подтикван към тях от някой обичай, както например у гърците, където младежите са правели всички гимнастически упражнения голи; както у нас, където домашното възпитание стана нещо рядко; и както у азиатците, където отделни хора имат по много жени, които пренебрегват, докато други нямат ни една дори. Не създавайте благоприятни условия за това престъпление, преследвайте го чрез точно определени мерки, както другите нарушения против нравите, и вие ще видите как скоро природата ще започне или да защищава своите права, или да си ги възвръща. Кротка, обичлива, очарователна, тя е раздавала удоволствията с щедра ръка; и пресищайки ни с наслаждения, тя ни подготвя чрез децата, в които ние, така да се каже, се възраждаме за много по-големи радости, отколкото тия наслаждения.
Глава VII
За престъплението «оскърбление на величеството»
Законите на Китай предписват всеки, който прояви неуважение към императора, да бъде наказан със смърт. И тъй като те не определят в какво се състои това неуважение, всяко нещо може да послужи като предлог за отнемане живота на когото и да е, за изтребване на което и да е семейство.
Двама души, натоварени да издават придворен вестник, съобщили подробности около някакъв факт, който се оказал неверен, и били предадени на смърт въз основа на това, че да лъжеш в придворен вестник значи да изразяваш неуважение към двора. Един принц по кръв, който от невнимание направил някои бележки по документ, подписан от императора с червени букви, бил обвинен в неуважение към величеството, което станало причина семейството му да бъде подложено на едно от най-жестоките преследвания, за които историята ни разказва.
Достатъчно е това престъпление — оскърбление на величеството, да бъде неясно определено, за да може управлението да се изроди в деспотизъм. На това ще се спра по-подробно по-нататък, в книгата «За съставянето на закони».