Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, Дайана, нима наистина ще видим имената си във вестниците? Изтръпвам като си го помисля. Твоето соло беше превъзходно, Дайана. Аз се чувствах по-горда от самата теб, когато го повтори на бис. И си казах на ум: „Това е скъпата ми сърдечна приятелка, която бе тъй почетена.“
— Че твоите декламации предизвикаха буря в залата. Тая, тъжната, беше направо великолепна!
— О, аз бях толкова нервна, Дайана. Когато господин Алан съобщи моето име, не мога изобщо да ти кажа как излязох на сцената. Чувствах се така, сякаш милион очи гледат в мен и през мен, и за един ужасен миг бях сигурна, че няма да мога да започна изобщо. После си помислих за прекрасните си ръкави буфан и събрах смелост. Разбрах, че не бива да посрамя тия ръкави, Дайана. Така започнах и гласът ми като че ли идваше отнякъде далече-далече. Чувствах се като папагал. Добре е било, че съм ги упражнявала тези декламации толкова често горе на тавана, иначе никога нямаше да мога да ги изкарам. Стенех ли добре?
— О да, ти стенеше чудесно — увери я Дайана.
— Видях старата госпожа Слоун да си бърше сълзите, когато седнах. Беше великолепно да мисля, че съм трогнала някого. Да участваш в концерт е толкова романтично, нали? О, това беше незабравимо събитие наистина!
— Не беше ли диалогът на момчетата отличен? — попита Дайана. — Гилбърт Блайт беше направо блестящ. Анн, мисля, че не е честно да се държиш така с Гил. Чакай да ти кажа. Когато ти слезе бегом от сцената след диалога с феите, една от розите падна от косата ти. Аз видях Гил да я вдига и да я слага във вътрешния си джоб. Ето на! Ти си толкова романтична, че според мене би трябвало да бъдеш доволна от това.
— За мене няма никакво значение какво прави тази личност — каза високомерно Анн. — Аз просто никога не мисля за него, Дайана.
Тази вечер Марила и Матю, които бяха отишли на концерт за първи път от двадесет години, поседяха малко край кухненския огън, след като Анн си беше легнала.
— Ами да, аз мисля, че нашата Анн се показа не по-зле от никоя от тях — каза гордо Матю.
— Да, вярно — призна Марила. — Тя е умно дете, Матю. А и изглеждаше много добре. Аз бях един вид против това нещо с концертите, но ми се струва, че в края на краищата в тях няма нищо лошо. Както и да е, бях горда с Анн тая вечер, макар че няма да й го кажа.
— Ами, аз бях горд с нея и й го казах, преди да се качи горе — рече Матю. — Трябва да видим какво можем да направим за нея, Марила. Струва ми се, че тя скоро ще има нужда от нещо повече от училището в Авонлий.
— Има още достатъчно време да мислим за това — отговори Марила. — Тя ще навърши само тринайсет през март. Макар че тази вечер ми направи впечатление, че става вече доста голямо момиче. Госпожа Линд й направи тази рокля мъничко по-дълга и това прави Анн да изглежда тъй висока. Тя лесно учи и смятам, че най-доброто, което можем да направим за нея, ще бъде след известно време да я изпратим в Кралската академия. Но няма нужда да се говори за това още една или две години.
— Ами няма да е зле да мислим сегиз-тогиз за това — осмели се да каже Матю. — Такива неща стават по-добре с много обмисляне.
Двадесет и шеста глава
Основаване на клуб за съчинения
За младежта в Авонлий беше трудно да се върне към скучното всекидневно еднообразие. Особено на Анн всичко се виждаше страшно блудкаво, скучно и безсмислено след чашата на възбудата, от която бе пила седмици наред. Нима можеше да се върне към предишните спокойни удоволствия на отминалите дни преди концерта? Отначало, както каза на Дайана, тя не можеше и да помисли, че би могла.
— Аз съм съвсем сигурна, Дайана, че животът никога не ще може да бъде пак същият, както в ония стари времена — каза тя печално, сякаш говореше за период от преди най-малко петдесет години. — Може след известно време да свикна, но ме е страх, че концертите развалят хората за всекидневния живот. Предполагам, че точно заради това Марила не ги одобрява. Марила е толкова разумна жена. Трябва да е много по-добре да бъдеш разумен; но все пак не ми се вярва, че наистина искам да бъда разумна личност, защото те са толкова неромантични. Госпожа Линд казва, че няма опасност някога да стана такава, обаче човек никога не знае. Аз чувствам и сега, че като порасна, може да стана разумна. Но това може да е само защото съм уморена. Снощи просто не можах да заспя кой знае колко време. Само си лежах будна и си представях концерта пак и пак. Това е прекрасното нещо в такива преживявания — толкова е хубаво да си ги спомняш.
С времето обаче училището в Авонлий тръгна пак по утъпкания си път и се върна към старите си интереси. Разбира се, концертът остави своите следи. Руби Гилис и Ема Хуайт, които се бяха скарали за по-предно място на сцената, вече не седяха на един чин и многообещаващата тригодишна дружба бе скъсана. Джоузи Пай и Джулия Бел „не си говориха“ три месеца, защото Джоузи Пай беше казала на Беси Райт, че поклонът на Джулия Бел, когато станала да декламира, я накарал да си помисли за пиле, което си дръпва главата, а Беси съобщи това на Джулия. Никой от семейството Слоун не искаше да има нищо общо със семейството Бел, защото вторите заявили, че първите имали много голямо участие в програмата, а първите бяха отвърнали, че вторите не били способни да изпълнят както трябва и малкото, което трябвало да изпълнят. И най-сетне Чарли Слоун се сби с Муди Спърджън Макфърсън, защото Муди Спърджън казал, че Анн Шърли си вирила носа със своите декламации, и Муди Спърджън „ял бой“, след което сестрата на Муди Макфърсън — Ела Мей — не говорила на Анн Шърли до края на зимата. С изключение на тези дребни търкания, работата в малкото царство на госпожица Стейси продължаваше редовно и гладко.