Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Лордът вдигна рамене.
— И аз живея отскоро с тези очаквания. До миналата година мислех, че ще наследи Харалд. Трябва да призная, че перспективата да стана феодален господар ми се струва примамлива, но зад тази титла се крият не особено примамливи задължения. Освен това на острова почти няма възможности за лов. Няма да хленча, ако чичо предпочете вас.
Аргументите му изглеждаха убедителни. Само да можеше да му повярва. Катрин опита супата от омар.
— Какво всъщност е роднинството ни?
— Дядо ми е по-младият брат на вашия прадядо — обясни той. — На острова няма възможности за непървородните синове. Затова дядо ми започнал доходна кариера като пират. Използвал Скоул като база за набезите си, после се оттеглил в имението си в Хемпшир и заслужил такова уважение, че го направили барон. Но си запазил къщата на острова. Аз съм роден тук и идвам редовно.
— Значи и вие сте Пенроуз, освен това познавате добре острова. — Тя хареса супата и се почувства някак по-силна.
Мъжът отново я дари с широка, неразгадаема усмивка.
— Тъй като сме братовчеди, можеш да ме наричаш Клайв.
Тя кимна неопределено, защото нямаше желание да интимничи с новооткрития си братовчед.
Отец Матюс, който седеше от другата й страна, я попита дали е виждала дук Уелингтън. Всички се интересуваха от героя на Европа. Катрин отговори с готовност, защото това беше сигурна, неутрална тема за общ разговор.
Катрин тъкмо се занимаваше със задушената риба, когато Халдоран заговори бавно:
— Щом заговорихме за херцози, Мелбърн, бих искал да попитам за един ваш квартирант в Брюксел. Говоря за лорд Майкъл Кениън, по-малкия брат на дук Ашбъртън. Познавам бегло херцога. Що за човек е лорд Майкъл?
Катрин едва не се задави с рибата си. Въпросът не беше случаен. Може би Халдоран си играеше с нея, очаквайки подходящ момент да разкрие измамата. Тя отправи безпомощен поглед към партньора си.
Майкъл спокойно отчупи парче хляб.
— Кениън е много добър офицер, със спокоен характер. Не го виждахме често, тъй като беше зает с новия си полк.
— Спокоен? — попита провлечено Халдоран. — Аз останах с впечатлението, че е светски лъв, позор за семейството си.
Майкъл остана все така овладян.
— Може би е бил такъв в миналото. За съжаление аз не мога да преценя. — Той се усмихна на свещеника. — По традиция непървородните синове избират между църквата и армията, нали? Само светците решават да изберат църквата.
Матюс се изкиска одобрително.
— Светците са рядкост дори между свещениците. — Той се обърна към Катрин: — Ще посетите ли нашата църква? Криптата е от седми век, когато ирландски мисионери построили първия молитвен дом.
Викарият явно искаше да установи добри отношения с нея. Тя се почувства неловко при мисълта, че разполагаше с такава власт над хората. За щастие мистър Матюс беше дружелюбен и съвестен. Тя му се усмихна сърдечно.
— С удоволствие ще дойда на църква.
Лердът кимна одобрително.
— Трябва да се запознаеш с целия остров. Утре Дейвин ще ви разведе с каретата. Колкото по-бързо ни опознаеш, толкова по-добре.
Катрин забеляза как Халдоран сви устни и отново си помисли, че дядо й говори така, за да го провокира. Не можеше да се сърди на стария дявол. Според нея беше твърде рано за избор и не беше редно да ликува още отсега.
След като се уговориха с констейбъла за следващата сутрин, Халдоран каза:
— Щом обиколите острова, заповядайте в Рагнарьок на чай. Гледката е впечатляваща.
— Рагнарьок? — попита смаяно Катрин. — Това не е ли северната версия на Армагедон?
— Точно така. Залезът на боговете — обясни хладно той, макар че очите му святкаха развеселено. — Доста мелодраматично име за една обикновена къща, но дядо ми пожелал да окаже почит на викингското ни минало.
— Чаят ще направи мелодрамата малко по-реална. Ще се видим утре — заключи тя и се изправи. — Тъй като съм заела мястото на домакинята, ще изпълня дълга си и ще дам знак на дамите да се оттеглят, докато господата пият порто. О, Господи, за съжаление не знам в каква посока да ги поведа!
Всички избухнаха в смях. Глинис Пенроуз и Алис Матюс станаха и я отведоха в салона. Катрин изпита облекчение. И двете жени бяха радващо естествени. Трите се настаниха удобно и съпругата на управителя заговори сърдечно:
— Радвам се да се запозная с вас, мисис Мелбърн. Откакто дядо ви съобщи за вас, се носят какви ли не слухове. Опасявахме се, че сте изискана светска дама, която няма нищо общо с хора като нас.