Андромеда [A for Andromeda - bg]

Обхванат от внезапна паника, той затича и се запрепъва по обратния път, като викаше името й и осветяваше тунела от двете си страни. Ехото му отвръщаше зловещо и това бе единственият звук, като се изключи шумът на стъпките му по чакъла. На входа той спря и се върна отново. Това е абсурдно, рече си сам, защото не бяха навлезли толкова навътре. За първи път той изпита неприязън към момичето — чувство, съвсем лишено от логика; логиката обаче го интересуваше все по-малко. Когато отново слезе надолу в тунела, той забеляза, че има повече разклонения, отколкото си спомняше: изглежда, това бе част от лукавото безумие на природата — тунелите се размножаваха тихичко в мрака. Той навлезе в няколко от тях, но трябваше да се връща, защото по една или друга причина ставаха непроходими — и тогава внезапно се намери във високата зала, която неизвестно как бе подминавал.

Спря и извика отново, а лъчът на фенерчето му бавно обходи залата. Разбира се, реши той, тя трябва да е някъде тук: не може да е продължила по-нататък в тъмнината — толкова е изтощена. Насочи фенерчето към земята и видя следи от обувките й. Те го отведоха до средата на пещерата, където спря като закован и тръпка на ужас пробяга от главата до петите му. Последният отпечатък бе на самия ръб на скалистия бряг на езерото — върху водната повърхност до брега плаваше една от шофьорските му ръкавици. И нищо повече.

Така и не откри нищо. Бяха я научили на твърде много неща, но никога не я бяха учили да плува. Обзе го безгранична мъка и жалост; той прекара следващия час в налудничаво и безнадеждно претърсване на пещерата, а после уморено се върна на плажа, сви се между две скали и остана там до зазоряване. Не се страхуваше от съня; изпитваше по-силен, почти безумен страх от нещо неописуемо, което излизаше от отвора на пещерата — нещо несъкрушимо, дошло от милиарди мили разстояние: нещо, което му бе проговорило за пръв път в една такава тъмна нощ като сегашната.

Не се случи нищо, а час-два след разсъмване откъм морето се появи военен катер. Флеминг не направи никакъв опит дори да помръдне, когато катерът стигна до острова и екипажът го завари да гледа втренчено вечно менящата се морска шир.