![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Джон! — понечи да го спре тя, когато той посегна към следващото чекмедже.
— Знам какво правя — рече той, докато го отваряше и замахна с брадвичката. Разнесе се още една слаба имплозия. — Да не мислиш, че някога ще ми се отдаде друга такава възможност? Искаш ли да излезеш оттук и да крещиш? Ако смяташ, че греша, върви! — Той я погледна право в очите спокойно и трезво и бръкна в джоба си за ключа. — Ако искаш, доведи наказателния взвод; нали това ти е любимото занимание. Или може би вече ти е минало през ума, че върша точно каквото трябва? Това, което иска Осборн? Точно каквото трябва.
Той й подаде ключа, но по някаква необяснима причина тя не го взе. Почака я доста време да вземе решение, после върна ключа в джоба си, обърна се и се захвана с другите чекмеджета.
— Караулът ще чуе.
Разбрала, че въпреки всичко той не е луд, тя се почувствува като негова съучастница. Пазеше на вратата, докато той се справяше със съоръженията, като кълцаше, разбиваше и превръщаше сложната машинария и милионите електронни клетки в купища отпадъци по пода, по металните шкафове и зад счупените витрини на рафтовете. Тя нямаше сили да гледа всичко това, но сред шума от трошенето и чуденето се ослушваше дали по коридора не се задава някой.
Нищо не ги смути. Навън снежната буря, невидима и нечута тук, в закътания център на сградата, вилнееше и прикриваше бурята, която бушуваше вътре. Отначало Флеминг действуваше методично, но работата беше страшно много и той започна да чупи все по-бързо и по-бързо, но усети, че се изморява, докато накрая само отчаяно въртеше брадвичката наляво-надясно, останал без дъх, заслепен от стичащата се по челото му пот. Той изпочупи всичко наоколо, докато стигна отново до пулта за управление и разби и него.
— Ето ти, кучи сине — почти изкрещя той, — и още, и още!
Отпусна брадвичката на пода и опря ръка на дръжката й, за да си поеме дъх.
— Какво ще стане сега? — попита Джуди.
— Ще се опитат да го построят отново, но няма да знаят как.
— Разполагат със съобщението от Космоса.
— Вече не се излъчва.
— Ще използуват оригинала.
— Няма. Няма да имат нито оригинала, нито кода, нищо, защото всичко е тук. — Той посочи една масивна метална врата в стената зад пулта за управление, после отново размаха брадвичката и заудря по пантите. Нанасяше удар след удар, но без резултат. Джуди стоеше наблизо, изтръпнала от напрежение, а звънтенето на метала сякаш се носеше из цялата сграда, макар че никой не го чу. След дълго Флеминг се отказа и пак се облегна задъхан на брадвичката. Сега компютърът и момичето бяха еднакво неподвижни и безжизнени и в залата бе съвършено тихо.
— Ще трябва да намерим ключ — каза Флеминг. — Къде има?
— В кабинета на майор Куодринг.
— Но това е…
Тя потвърди опасенията му.
— Кабинетът се охранява денонощно. Ключът се пази в сейф.
— Трябва да има и друг.
— Няма. Това е единственият ключ.
Джуди се опита да измисли нещо друго, но не успя. Доколкото знаеше, никой, дори Гиърс, нямаше дубликат от ключа. Отначало Флеминг не й повярва, но после мигновено се вбеси. Развъртя брадвичката и се нахвърли яростно върху вратата, нанасяйки удар след удар, докато накрая едва стоеше на крака от изтощение и когато най-после се отказа, той се тръшна в онова, което до преди малко бе представлявало кресло пред пулта за управление. Дълго седя, мисли, умува.
— Защо, по дяволите, не ми каза? — изрече накрая той.
— Ти не ме попита. — Неговата ярост и лошото предчувствие я караха да трепери и тя се владееше с голямо усилие. — Никога не си ме питал. Защо не ме попита? — Тя се постара да говори разумно и да престане да трепери. — Ще го вземем по някакъв начин. Ще измисля нещо още рано сутринта.
— Твърде късно. — Той тръсна глава и впи очи в проснатото на пода тяло. — «Всичко, което правиш, може да се предвиди» — ето какво каза тя. «Не можеш да измислиш нищо, което да не бъде…» Не можем да победим.
— Осборн ще ни помогне да вземем ключа или ще измислим нещо — рече Джуди, — но сега да се махаме оттук.
Тя намери палтото и шала на оператора, облече Флеминг, уви го и го изведе от сградата.
Дванадесета глава
Анихилация
Беше много късно, когато се върнаха в кафенето. Снежната виелица натрупваше преспи по северната стена; в задната стаичка седяха Рейнхарт и Осборн, сгушени в палтата си и тъжно и разсеяно играеха шах на малка шахматна дъска.
Флеминг се чувствуваше прекалено объркан, за да се защити. Той остави обясненията на Джуди и седна прегърбен на един от твърдите столове, докато Рейнхарт задаваше въпроси, а Осборн произнесе дълга тирада, изразяваща безнадеждност и презрение.