Андромеда [A for Andromeda - bg]

Предишния ден бяха работили близо до скалите, разчиствайки място за нова сграда точно до оградата, и там имаше булдозер, който бяха оставили след приключване на работата. Сигурно моторът му бе много изстинал, за да запали, но пък, от друга страна, бе пригоден да издържа на открито през студените нощи и въпреки това да пали сутрин. Струваше си да опита, ако успееха да се доберат до него.

Самият той вече едва дишаше, когато стигнаха до последната от сградите и пред тях се разкри празно пространство от най-малко петдесет ярда, което трябваше да прекосят, преди да стигнат до тъмната сянка на булдозера. Той се облегна заедно с момичето на стената, обърната към морето, и с мъка пое големи глътки студен въздух. Не правеше никакъв опит да разговаря, пък и тя явно не очакваше подобно нещо от негова страна. Или му вярваше безпрекословно, или бе прекалено изтощена, за да мисли, или и двете. Между тях и оградата мина моторизиран патрул — военен камион с прожектор, монтиран върху кабината, и смътните фигури на взвод войници в каросерията — после околността утихна.

— Сега! — каза Флеминг, като посочи напред, привдигна я и затичаха през покритата със сняг трева. Андромеда се препъна два пъти и последните двадесетина ярда той трябваше да я носи на ръце. Докато стигнат булдозера, главата и гърдите му щяха да се пръснат и когато я пусна, тя със стон се свлече на земята.

Флеминг се покатери на машината и се огледа. Очевидно никой не ги беше видял и само можеше да се надява, че ако моторът запали, ще го сбъркат с някой от патрулиращите автомобили.

Запали при първото превъртане на стартера и след няколко предпазливи оборота той го остави да боботи тежко и слезе, за да помогне на момичето да се качи. Отначало тя не помръдна.

— Хайде! — каза й задъхан Флеминг. — Побързай! Вече сме на път.

Гласът й се чу едва:

— Остави ме. Не се безпокой за мен.

Той я повдигна с труд и някак събра сили да я пъхне в кабината до себе си.

— Сега се дръж здраво — рече той и я накара да се облегне на него.

До този момент патрулният камион сигурно бе изминал половината път около базата и отново приближаваше към тях. Вероятно Куодринг вече бе ходил до бунгалото му, за да вземе Джуди и знаеше, че Флеминг и Андре са побягнали. Вероятно залата на компютъра вече представляваше мека, димяща купчина от пепел и жарава, и съобщението от милиарди мили разстояние, както и всичко, започнало с неговото появяване, бе изчезнало завинаги. Всичко, което му оставаше да свърши сега, бе да измъкне момичето някъде, някак да се скрие и оцелее. Той се метна на седалката, натисна педала и превключи на скорост. При отпускането на педала булдозерът рязко потегли и почти затъна, но Флеминг натисна газта и зави тежко към оградата. През рамо видя приближаваща светлина, но бе твърде късно да спира. Той настъпи педала на газта и го задържа така, докато муцуната на булдозера се вряза в оградата. Теловете се огънаха и шумно се скъсаха, веригите ги прегазиха, откри се отвор и те се озоваха право в средата на отвора.