Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ще се справиш! — каза той.

Тя се поколеба и Флеминг я хвана за ръката. След миг Андре закрачи през снега към сградата на компютъра. Флеминг я придружи донякъде. Когато наближиха патрула, той лекичко я потупа по рамото.

— Успех! — рече и неохотно се отправи към бунгалото си. Температурата бе спаднала и беше страшно студено. Усети, че целият трепери, тъй че затвори вратата, дръпна настрани пердетата и приседна, за да наблюдава оттам. До този момент усилията, положени през изтеклите няколко часа, не му се бяха отразили, но докато стоеше и чакаше, вълните на умората го заляха. Жадуваше да си легне в леглото, да заспи и като се събуди, да открие, че всичко е свършило: опита се да си представи какво прави момичето, да обмисли възможните последици и крайния резултат, но мисълта му не можеше да се откъсне от събитията през тази нощ и от образа на бледата фигурка, крачеща в снега.

Отгоре на всичко не можеше да се стопли. Пусна електрическия радиатор и си наля още малко уиски. Как му се искаше да не бе злоупотребявал по-рано с пиенето, та сега уискито да му подействува. Кроеше разни планове за Джуди и себе си, стига изобщо да се измъкнеха от тая история. Той чакаше, облегнат на рамката на прозореца, гледаше ненарушения покой на нощта и му се струваше, че е минало безкрайно много време.

Към три часа започна да вали отново — нямаше виелица; снегът падаше тихо и непрестанно, а лампите, които светеха през цялата нощ, поставени на всевъзможни места из лагера, помътняха зад снежната завеса. Доста време не беше сигурен дали това, което вижда на светлината на лампата до сградата на компютъра, е дим или просто снежен прах: после чу аларменият звънец и възбудените викове на патрула. Флеминг вдигна яката на палтото си и отвори прозореца — сега можеше да вижда и да чува по-ясно. Това несъмнено бе дим.

Неудържимо му се прииска да се втурне навън и сам да види какво се е случило, да намери момичето и да попречи на гасенето на пожара, но знаеше, че не може да направи нищо, освен да разчита на суматохата и тъмнината, които ще осигурят достатъчно време и за огъня, и за момичето. Ако се съдеше по кълбата дим, досега залата на компютъра сигурно приличаше на преизподня и имаше реална възможност да изгори всичко, в това число и самата Андре. Измъчваха го противоречиви чувства: разбира се, искаше да я отстрани и въпреки това мисълта, че лично той я бе изпратил на смърт, не му бе идвала наум. Една част от него искаше тя да живее и той се почувствува изключително отговорен за живота й. Трите четвърти от Андромеда или каквото беше там бе живо същество — с чувства, възприятия и страхове, създадено с негова помощ и сега, когато бе прекъсната връзката между нея и разума, който я бе ръководил, тя се намираше в преддверието на ада и той единствен можеше да й протегне ръка и да я спаси. Ако, разбира се, не беше вече мъртва.