Андромеда [A for Andromeda - bg]

Без да почука, тя блъсна вратата и с безумен поглед огледа стаята, преди да го види.

— Какво стана? — задъхано изрече тя.

Той отговори, без да се обръща:

— Тя го направи. Андре го направи. Това, което гори, е кодът.

— Андре? — Джуди приближи до него, без да проумява нищо. — Но тя е мъртва.

Нямаше много време за обяснения, но той й разказа някои неща, докато тя стоеше до него, впила поглед навън.

— Мислех, че си ти — изрече тя, схващайки само част от казаното. — Както и да е, слава богу!

— Какво ти нареди Куодринг? — попита той.

— Каза да го чакам тук.

— Открил ли я е?

— Не знам. Мисля, че той не знае нищо. Даваше заповеди на патрулите да разчистят терена на базата и ако някой не се подчини, да стрелят без предупреждение.

Виковете и шумът на движещите се коли позаглъхнаха; каквото и да ставаше, ставаше в другия край на лагера. Стълбът дим бе по-широк и по-гъст от преди и в центъра му проблясваше огнен език, който се виждаше съвсем ясно сред белите лъчи на прожекторите. Флеминг и Джуди безмълвно гледаха и слушаха, после сред бъркотията пред тях изтрещя пистолет, последва втори, трети изстрел.

Флеминг се вцепени.

— Дали това означава, че са я открили? — попита Джуди.

Той не отговори. Сега пространството пред бунгалото бе пусто. Лъчът на прожектора, който се бе отместил в друга посока, се насочи пак насам замъглен и тънък. В началото всичко бе неподвижно с изключение на падащия сняг. После в тази ничия територия се появи малка фигурка, бледа и залитаща, която се измъкна с несигурни движения от сенките между две сгради.

— Андре! — прошепна Джуди.

Момичето залиташе и тичаше без посока. Влезе в обсега на прожектора, спря за миг, примижа, после отскочи назад. Изглежда, войниците, които насочваха прожектора, не я забелязаха, но наблизо се чу друг изстрел и един куршум изсвири между сградите. Джуди сграбчи ръката на Флеминг.

— Ще я убият!

Той се освободи и изтича към вратата.

— Джон! Не излизай!

— Аз я изпратих! — Той взе мощното си джобно фенерче, което стоеше до леглото и излезе, без да се обърне. Джуди го последва, но той начаса потъна в тъмата зад снежната завеса между сградите.

Прикриваше се между бунгалата, докъдето беше възможно, после затича през светлия сноп към тъмнината от другата страна. Този път войниците бяха нащрек, лъчът го улови и блесна в отсрещните постройки, но това само помогна на Флеминг. Докато тичаше, той успя да види момичето, притиснато до стената точно срещу него. Снегът се сипеше обилно, но той не спря да тича, докато не стигна до нея и като я дръпна силно, замъкна я зад ъгъла в тъмното.

Отначало тя не го позна; стояха облегнати на стената и дишаха тежко. Той я подкрепяше с една ръка да не падне.