Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Мисля, че е мъртва — изрече някак не на място Джуди.

— Ти какво очакваше? — Флеминг приближи откъм гърба й. — Нали видя какво беше напрежението? Това се случи, защото тя не можа да се отърве от мен — защото парирах действията й. Горкото дяволче! — Той погледна към сгърченото тяло в сива изцапана дреха и в погледа му проблясна жестокост. — Следващия път ще се справи по-добре. Ще сътвори нещо, до което няма да можем да се докопаме.

— Освен ако откриеш какво не му е наред.

Тя се извърна, взе бележника на Флеминг и му го подаде.

Той го дръпна от ръката й и го захвърли в другия край на залата.

— За това е твърде късно! Нищо му няма! — Той посочи свитата фигура на момичето. — Това е единственият отговор, който ми трябва. Утре компютърът ще поиска нов експеримент, вдругиден също, в по-други ден…

Той рязко се отправи към алармената система и таблото с бушоните, които се намираха до двойната врата, хвана кабелите с две ръце и ги дръпна. Те поддадоха, но не се скъсаха, тъй че той опря крак на стената и дръпна назад с всички сили.

— Какво правиш?

— Ще го довърша. Сега е моментът, може би единствената възможност. — Той дръпна отново кабелите, после се отказа и посегна към една пожарникарска брадвичка, която висеше на стената до тях. Джуди изтича към него.

— Не! — Тя сграбчи ръката му, но той я блъсна и като се извъртя, преряза кабелите с брадвичката, после рязко се обърна и се огледа наоколо. Дисплейното табло още просветваше бързо, той отиде до него и го разби с брадвата.

— Полудя ли? — Джуди отново хукна към него и като хвана брадвичката за дръжката, опита се да му я вземе.

Той я изтръгна от ръцете й.

— Пусни я! Казах ти да стоиш настрани от тая работа!

Тя се втренчи в него и осъзна, че почти не го познава: лицето му лъщеше от пот като на момичето и бе сгърчено от ярост и непоколебимост. Едва сега тя разбра какво е имал наум през цялото време.

— Винаги си искал да го направиш!

— Налага се!

Той стоеше с брадвичката в ръце и внимателно се оглеждаше наоколо и тя разбра, че трябва да се добере до изхода преди него; но Флеминг я изпревари, опря гръб на вратата с все същата решителна физиономия и невесела усмивчица. Сега Джуди наистина си помисли, че е полудял. Протегна ръка за брадвичката и му заговори като на дете:

— Моля ти се, Джон, дай ми я. — Тя се сви, като чу смеха му. — Ти обеща.

— Нищо не съм обещавал. — Той здраво стисна дръжката с една ръка, а с другата заключи вратата след себе си.

— Ще викам — каза тя.

— Опитай. — Той пусна ключа в джоба си. — Няма кой да те чуе.

И като я блъсна настрана, той решително се отправи към помещението на паметта, отвори най-близкото чекмедже и нанесе удар. При нарушаването на вакуума последва слаба имплозия.