Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ще се задържим няколко минути — каза Рейнхарт, като се приближи.

Войниците отвориха вратата и се отдръпнаха, а Джуди влезе, следвана от Рейнхарт, Осборн и Флеминг, който вървеше между двамата.

— Ами момичето? — попита Рейнхарт, когато се отдалечиха по коридора.

— Тази вечер не е дежурна — отвърна Джуди. — Погрижихме се за това.

Коридорът бе дълъг, завиваше два пъти надясно, а вратите към залата се намираха в дъното му, далече от главния вход. Когато Джуди отвори едната и ги въведе вътре, те се озоваха в празната, обляна в светлина зала, където имаше само един млад мъж, седнал пред пулта с книга в ръка. Щом влязоха, той стана.

— Здравей — обърна се младият мъж към Джуди. — Нормално ли мина?

Беше най-младият помощник. Явно положението го забавляваше.

— По-добре вземете пропуските си. — Джуди върна пропуските на Рейнхарт и Осборн, а този на Флеминг подаде на оператора.

Флеминг свали меката шапка и я нахлупи на главата на младежа.

— Такива носят големците.

— Не е нужно сега да разиграваме театър — обади се Осборн, докато неспокойно наблюдаваше вратата, а операторът бе издокаран с палтото и дипломатическото куфарче на Флеминг. Дори с вдигната яка бе съвсем ясно, че това не е човекът, влязъл преди малко, но, както каза Джуди, в такава нощ не се виждаше хубаво, а в нейно присъствие щяха само да ги преброят, без да ги проверяват.

Щом младежът бе готов, Осборн отвори вратата.

— Разчитаме на вас да постъпите както трябва — рече той на Флеминг. — Имате ли готов материал за проверката?

Флеминг извади познатия бележник и ги изчака да си тръгнат.

— Ще се върна — каза Джуди. — Веднага щом ги изпратя.

Флеминг погледна изненадано.

— Не е необходимо.

— Съжалявам — рече му Осборн. — Това е едно от условията.

— Не желая никой.

— Не ставай глупав, Джон — обади се Рейнхарт и излязоха.

Той приближи до пулта за управление и се вторачи в него, като хихикаше от напрежение, после се залови за работа — започна да въвежда числата от бележника си. Почти бе привършил, когато Джуди влезе.

— Какво правиш? — попита тя. Също бе напрегната, въпреки че изпита облекчение, след като изведе съучастниците навън.

— Опитвам се да го съсипя. — Той внесе последната група числа. — За начало става оная същата закачка с името.

На компютъра му трябваха няколко минути, за да реагира, после лампичките на дисплея започнаха яростно да проблясват. Двамата зачакаха да чуят тракането на принтера, но вместо него чуха стъпки, които приближаваха по коридора. Джуди стоеше като закована на едно място, парализирана, докато Флеминг не я хвана за ръката и не я вмъкна в тъмната лаборатория, откъдето можеха да виждат през полуотворената врата, без да ги забележи никой. Стъпките спряха до входа на отсрещната страна на залата. Те видяха как някой натисна дръжката на една от вратите, после тя се отвори и Андре влезе в залата.