Андромеда [A for Andromeda - bg]

Той изгаси мотора и влезе, като дърпаше момичето след себе си. Тежката грамада на машината стоеше до разкъсаната ограда, запушвайки я като тапа, а той и Андре се озоваха в снега навън. Внимателно я поведе към ръба на скалите и превит одве, прибяга зад близките храсти, които прикриваха горния край на пътеката към пристана. Светлините на приближаващия се камион ставаха все по-силни и той видя иззад храстите как осветиха булдозера. Беше силно заслепен от светлината и снега, за да види самия камион, и се страхуваше, че това е патрулната кола, пълна с хора. След това лъчите светлина се отклониха в друга посока и през поизтънялата снежна завеса той успя да види радарния камион душеше телената ограда със скенера си, който се въртеше ли, въртеше безнадеждно над кабината.

Хвана Андре за ръката и я поведе надолу по пътеката. След втория завой светна фенерчето и тръгна достатъчно бавно, за да може тя да го следва отблизо без негова помощ. Отнякъде бе събрала малко сили и не изоставаше, здраво хванала ръката му. На края на пътеката нямаше патрул и пристанът бе мъртвешки притихнал, чуваше се само тихият плисък на вълните. Струваше им се, че са на хиляди мили от лудницата над главите си и че това сякаш затруднява по-нататъшните им действия.

През зимата всички малки лодки бяха изтеглени и вързани на брега: само патрулният катер, нещо като малка моторна китоловна лодка, чийто мотор бе разположен в средата, бе на вода и се триеше о пристана, като проскърцваше ядно. Флеминг го беше използвал преди: през летните месеци, когато бе искал да се махне и да остане сам, и го позна с онова смесено чувство на любов и омраза, което жокеят изпитва към буен и упорит стар кон. Той избута Андре в катера, освободи надлъжните въжета и се засуети наоколо за манивелата. Не беше толкова лесно, колкото с булдозера: Флеминг въртя манивелата, докато по лицето му потече пот и разтопен сняг, и започна да го обзема отчаяние, че никога няма да може да съживи мотора. Андре се сгуши под един планшир, а снегът валеше върху тях и се топеше, като ги мокреше ведно с плискащата се в трюма вода. Андре не задаваше никакви въпроси, само от време на време тихичко стенеше, докато той се трепеше, задъхан въртеше ръждясалата манивела. Млъкна, но продължаваше да върти, докато накрая, след като изкиха няколко пъти, моторът заработи.