Лотарията [The Winner - bg]

Кога съм те лъгала, кукличката ми? Мама те обича.

Лу Ан бавно слезе от кобилата и тежко се отпусна върху ръбеста скала край пътя. Едва след няколко минути дойде на себе си, а главата й се олюляваше, сякаш бе пияна.

Най-сетне се изправи, като загреба шепа камъчета от земята. Взе разсеяно да ги мята едно след друго по гладката повърхност на малкото езеро, като изпращаше всяко по-далеч от предишното с бързо гъвкаво движение на китката. За нея вече нямаше връщане назад. Осигурила си беше нов живот, но на ужасяващо висока цена. Миналото й бе абсолютна измислица, а поради това и бъдещето й бе несигурно. Всекидневното й съществуване се люшкаше помежду страха от пълното разпадане на крехкото лустро около истинската й самоличност и огромното чувство на вина заради онова, което бе сторила. Ала тя живееше само заради едно — да се погрижи животът на Лиса да не бъде засегнат по някакъв начин от миналите или от бъдещите действия на майка й. Детето й в никакъв случай не биваше да страда заради нея.

Лу Ан яхна Джой и я подкара в галоп, докато накрая трябваше да забавят темпото, за да минат под ниско надвиснали клони. Отби Джой към страничния край на пътеката, загледана в пълноводната река, криволичеща из имота й. Наскоро бе имало обилни дъждове, които, заедно с ранния сняг от планините, бяха превърнали обикновено тихите води в буен и опасен поток. Отдръпна назад Джой и продължи по пътеката.

Преди десет години, точно след като тримата с Чарли и Лиса бяха кацнали в Лондон, веднага се прехвърлиха на самолет за Швеция. Джаксън им бе дал подробни нареждания за движението им през първите дванайсет месеца и те не бяха посмели да се отклонят от тях. През следващите шест месеца се движеха на зиг-заг из Европа, после прекараха няколко години в Холандия и отново се върнаха в Скандинавия, където една висока светлокоса жена не биеше толкова на очи. Наложило им се бе също да прекарат известно време в Монако и съседните страни. Последните две години бяха останали в Нова Зеландия, където тихият, цивилизован и дори старомоден начин на живот допадна на всички им. Макар Лиса да знаеше няколко езика, английският й бе основен; в това отношение Лу Ан бе категорична. Та нали беше американка, макар да прекара толкова време в чужбина.

За щастие Чарли бе врял и кипял пътешественик. Благодарение главно на неговите усилия на няколко пъти бяха избегнали сериозен провал. От Джаксън нямаха никакви известия, но и двамата допускаха, че подозира за присъствието на Чарли редом с нея. И слава богу за това присъствие. Лу Ан се чудеше какво би правила, ако той не се бе качил на онзи самолет. След всичкото това време заедно чувстваше, че без него би била изгубена. А възрастта му напредваше. Тя бързо пропъди мисълта, че може да остане без Чарли — без единствения човек в живота си, който знаеше тайната й, който обичаше нея и Лиса. Нямаше нищо, което Чарли не би сторил за тях, а когато си отидеше, щеше да остави огромна пропаст… Лу Ан дълбоко си пое дъх.