Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Ясно е, че поради преплетените факти и опазването на секретност в годините на императорската власт могат да се приказват само клюки. И те със страх се разпространяват в Техеран. Дават да се разбере, че хотелът „Хилтън“ в Техеран всъщност е собственост на шаха; че една от сестрите на шаха за пет милиона долара е построила собствен дворец от розов мрамор; че херцогиня Асраф, друга сестра на шаха (три двореца в Иран, вила на френската Ривиера, два луксозни апартамента в Париж и един в Ню Йорк), между другото е главен акционер в иранския тотализатор, откъдето всяка седмица си заделя от печалбите милиони.
Сигурно е едно: в резултат на тези спорадични съобщения и клюки Вилер дава следното изявление: „Стилът на живот на Пахлави би довел до фалит и Рокфелер.“
Всичко това обаче — нека си послужим с една американска оригинална фраза, използвана от Съединените щати по отношение на най-важния им съюзник преди време — е само „фъстък“. Обсипаните с брилянти атрибути на коронацията са наследени от далечните предшественици, но макар че са собственост на „главата на семейството“, по време на бягството остават в бронираните помещения на държавната банка. Външното великолепие дава само косвена, макар и многозначителна информация за действителното богатство на Пахлави. Но дори ако трябва да се примирим с положението, че светът едва ли ще узнае съвсем точно размера на фамилното състояние, историята на неговото пораждане и техниката на манипулациите с него са известни. За момента това е единственият факт, чрез който, макар без да може да се опише с цифри, може да се усетят мащабите на „големия грабеж“.
Всъщност историята на богатството трябва да се започне с развенчаването на една лъжа (или казано по-деликатно — на една илюзия). Провала на империята, на шаха и неговия антураж западните илюстровани списания, които лееха сълзи над съдбата им, представят така, сякаш в праха е повалена една древна династия.
Нищо не стои по-далеч от действителността. Бащата на императора е неграмотен магаретар, който в края на миналия век кръстосва улиците на най-южните квартали на Техеран, и досега смятани за едни от най-мизерните. Почти петмилионният Техеран тогава е град с осемдесет хиляди жители, заобиколен с рушаща се стена и дълбок ров с вода. Той има само една градска порта; през нощта тя се затваря, защото в околностите върлуват разбойници.
Не се знае точно кога въпросният магаретар идва в Техеран, не се знае дори кога е роден и с какво се е занимавал баща му. По-късно в автобиографията си шахът съчинява легенди за „древния персийски офицерски“ произход на семейството. Обаче никой не ги взима сериозно. Известно е само, че магаретарят се е казвал Реза и е роден в северната част на страната, близо до Каспийско море, в едно селце на име Шавад Коух. Бил е на 40 дни, когато умира баща му. (И до днес семейната история забравя да отбележи от какво.) Майката заедно с осиротялото семейство тръгва пеша за Техеран с надежда да намери работа. Синът й, когото тя дава за магаретар в околностите, познават като Реза Шавад Коухи, което означава по нашему Реза от село Шавад Коух.
Само едно нещо извисява младия Реза над неговото бедно обкръжение: необикновеният му ръст и извънредната физическа сила. Той е на 14 години, а не му стигат само десет сантиметра, за да бъде висок два метра. Ако магаретарят не беше пораснал толкова много, в историята вероятно нямаше да се появи династията Пахлави. На четиринадесетгодишна възраст Реза е приет в известния или по-скоро придобилия лоша слава персийски казашки полк. Наборният офицер включва в състава на полка едва започналия да възмъжава юноша поради извънредно голямата му физическа сила. За магаретаря Реза персийските казаци са пътя, по който той прави своята кариера: язди начело чак до императорския трон.
Това е времето, когато в Персия управляват императори от династията Каджар. В действителност те са слаби, безволеви, нямат власт и са играчка в ръцете на политиците от великите сили. В страната има две сфери на влияние. На юг и към Индия е наложила своята власт Англия. В северната част упражняват влияние и изграждат защитна зона срещу разрастването на Британската империя руските царе. Като част от тази стратегия под ръководството на руски офицери е създаден и персийският казашки полк. Той е дислоциран в околностите на Техеран и е смятан за елитна военна част в потъналата в мизерия страна. И не на последно място — полкът осигурява влиянието на царете спрямо обкръжението на императорите Каджар и от военна гледна точка.