Жена с минало

— Значи най-после се събуди — установи с дрезгав глас възрастната жена и се запъти към леглото с неодобрително стиснати устни. — Този път отиде твърде далеч, момиче! Само навременната намеса на негово благородие те е предпазила от съдбоносните последствия на невероятната ти глупост. Трябва да ти кажа, че имаш повече късмет, отколкото заслужаваш.

— Какво правиш тук, Нан? — Мередит не направи опит да се защитава. Имаше нужда от цялата енергия, с която разполагаше в момента, за да изпълни една неотложна задача.

— Дойдох да се грижа за теб, какво друго. Макар че, честно казано, не знам защо си правя този труд. Ще ти донеса малко чай. Добрият сержант Уолтър вече го е запарил.

Мередит започваше да се пита дали пък не е полудяла. Нан се движеше в стаята на Ръдърфорд като у дома си, Уолтър беше донесъл чай, храна и гореща вода — и всичко това без знанието на семейство Пери? Това беше невъзможно. Старците много скоро щяха да узнаят какво ставаше в къщата и тогава… Изведнъж вратата се отвори и прекъсна обърканите й мисли.

— Как е тя, Нан? — Гласът на Ръдърфорд. Той се обърна към старата й бавачка с искрено уважение.

— Вижте сам, милорд. Най-сетне се събуди — отговори със същото доверие Нан.

Демиън се усмихна и застана пред леглото.

— Добро утро, моя малка авантюристке! — Той сложи ръка на челото й и хвърли тревожен поглед към Нан. Кожата й пареше.

— Не се притеснявайте, милорд — успокои го Нан. — Това можеше да се очаква. Ще остане в леглото, без да мърда много, и до вечерта температурата ще е спаднала, повярвайте.

— Не мога да остана цял ден в леглото — изхленчи Мередит и отметна завивката. — Трябва да си ида вкъщи…

Демиън я спря. Положи я отново в леглото, зави я до брадичката и я удостои с толкова строг поглед, че тя потрепери. Гласът му прозвуча застрашително високо:

— През нощта ти казах, че сега юздите са в моите ръце. Ако си въобразяваш, че можеш да контролираш положението, много се лъжеш.

За свой ужас Мередит избухна в сълзи. Демиън се обърна стъписано към старата бавачка.

— Нека се наплаче — отговори спокойно Нан. — Мери е превъзбудена и доста слаба, доколкото виждам. Но това не означава, че трябва да отстъпите, милорд. Тя е трудно дете — никой не го знае по-добре от мен, която съм я отгледала от люлката.

Демиън кимна, макар че изпитваше искрено съчувствие към безпомощната личност, която притискаше глава до гърдите му.

— Не разбирам какво става тук — изхълца Мери. — Какво прави тук Нан, как изобщо е дошла? Всички в Пенденис ще се питат къде съм, а семейство Пери…

— Семейство Пери, скъпа моя, нямат ни най-малка представа, че си тук — прекъсна я Демиън, неспособен да понася повече отчаянието й. — Те не се интересуват от нищо, което не засяга собственото им благополучие. Хайде, успокой се и изпий чаша чай. Нан го е поръчала специално за теб. — Той я облегна на възглавниците и поднесе чашата към устата й.