Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Сбогом, капитане — отговори Куик, после протегна ръката си и раздруса тази на Орм, сетне без повече приказки взе лампата си и напусна стаята.
Някакъв импулс ме накара да го последвам, като оставих Орм и Хигс да разискват нещо, преди да се разделят. След като измина около петдесет ярда в ужасната тишина на този огромен подземен град, чиито разрушени жилища зееха от двете ни страни, сержантът се спря и каза внезапно:
— Вие не вярвате в предчувствия, нали докторе?
— Ни най-малко — отговорих аз.
— Радвам се за това, докторе. И все пак аз имам много лошо предусещане, че няма да видя повече капитана или вас.
— Тогава това ще бъде лош пазител за нас, Куик.
— Не, докторе, за мен. Мисля, че вие и двамата сте в ред и професорът също. Моето име е извикано отгоре или поне така ми се струва. Е добре, не ме е много грижа, въпреки че не съм светец, стараел съм се да изпълнявам дълга си и ако това е краят, здраве. Каквото е писано, то ще стане, нали? Защото всичко е записано за нас дълго преди да се появим или поне аз винаги съм мислил така. Все пак ще скърбя да се разделя от капитана, когото съм гледал и като дете. Бих желал да зная, че той се е отървал благополучно от тази дупка и се е оженил за тази мила дама, макар да се съмнявам в това.
— Глупости, сержанте — казах остро аз. — Не си на себе си. Цялата тази работа и грижите са ти се отразили на нервите.
— Дано да е така, докторе, но мисля, че онова е вярно. Както и да е, ако наистина излезе вярно и вие всички видите отново старата Англия, имам трима племенници, които живеят у дома, за които бихте могли да си спомните. Не казвайте нищо от това, дето ви надрънках, на капитана, докато тазвечерният кадрил не бъде разигран. Иначе би могло да го разтревожи, а той се нуждае от спокойствие до десет часа. Пък и след това — може би. Само че, ако не се видим повече, кажете му, че Самюел Куик му е изпратил Божието благоволение. Същото се отнася за вас, докторе, а също и за вашия син. А, ето че професорът идва, така че сбогом.
Минута по-късно те ме напуснаха и аз останах да ги наблюдавам, докато двете звезди на фенерите им се изгубиха в мрака.
Глава XVI
Хармак идва в Мур
Бавно и с много потискащо настроение се връщах в стария храм, като следвах линията на телефонния проводник, която Хигс и Куик развиваха на отиване. Аз нямах особена вяра в предчувствията на сержанта за нещастия, те ми се струваха породени от условията, които въздействуваха на умовете на всички ни, даже и на жизнерадостния Хигс. Да вземем моя случай например. Тук аз подпомагах един акт, който би могъл да повлече и унищожаването на единствения ми син. Вярно, че за това бе определена нощта на женитбата му в града на Хармак, на няколко мили разстояние, и че шпионите ни потвърждаваха тази информация. Но как можеше да бъдем сигурни, че датата или мястото на церемонията не бяха сменени в последния момент? Да предположим например, че тя се състоеше не в града, а в дворовете на идола; нямаше ли тогава страхотното въздействие на огнения змей да отнесе празнуващите в безкрайността?
Тази мисъл ме смрази и все пак делото трябваше да се свърши. Налагаше се Родерик да рискува, а ако всичко бе наред и той избегнеше тази опасност, нямаше ли и по-лошо след това? Помислете за него, християнинът, съпруг на дивачка, която обожаваше каменния-идол с лъвска глава, свързан с нея и племето й, държавен пленник, тройно пазен, когото, доколкото можех да преценя, нямаше да има надежда да спася. Ако планът успееше и идолът бъде разрушен, личното ми схващане бе, че фунг щяха да се ожесточат. Те явно знаеха някакъв път към тази крепост и щяха да го използуват. Ще изсипят своите хиляди хора нагоре по него, ще последва общо клане, при което справедливо ние трябва да бъдем първите жертви.
Влязох в стаята, където Оливър седеше и мислеше мрачно сам, защото Джафет патрулираше по линията.
— Неспокоен съм за Македа, докторе — каза той. — Страхувам се, че има нещо в тази история. Тя искаше да дойде с нас, умоляваше почти до сълзи. Но аз не исках това, произшествия винаги може да се появят, вибрацията може да разклати покрива или друго нещо. А мисля, че и ти не би трябвало да си тук. Защо не се махнеш и да ме оставиш?