Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Едва по обяд тревожното й любопитство за състоянието на Коул намери удовлетворение. Тя влезе в стаята му с поднос в ръка. Капитанът седеше полуоблегнат на таблата на леглото и се опитваше да се избръсне. Без да се обръща към нея, посочи към нощната масичка.
— Оставете го там — изръмжа той нелюбезно.
Алена изпълни указанието и се загледа в несръчните му опити да се справи без огледало с бръсненето.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — промълви тя с мекия си южняшки акцент. Кадифеният й глас накара Коул да потръпне. Беше чувал този глас неотдавна, в онази незабравима нощ. Извърна глава и се взря в сивите очи, които му се усмихваха, изпълнени с топлота.
— Алена! — Той се надигна, без да обръща внимание на острата болка. — Ти пък какво правиш тук, искам да кажа, с престилка и подноса и изобщо…
Жадният му поглед премина по нея, оценявайки женските й достойнства.
— Алена? Изглежда, бълнувате от треската, капитане. Името ми е Камила Хоутърн, много ви моля, запомнете го.
Коул се прокашля и взе да се прави на палячо:
— Вие отскоро ли сте тук?
— Ах, знаете ли, аз съм от село, но ми омръзна да седя по цял ден със скръстени ръце. Сега живея тук, в града, при леля си и когато ми предложиха да работя в лазарета, веднага приех. Янките наистина плащат съвсем прилично… — отговори Алена със закачлив тон.
— И добре ли се чувствате при нас? — Коул охотно се включи в играта. С удоволствие би я поставил на място и би я попитал колко ли усилия е положил доктор Брукс, за да превърне мърлявия Ал в толкова очарователна млада дама, но с оглед присъствието на евентуални подслушвачи се отказа от подобни шеги.
Алена взе бръснача от ръцете му и много внимателно се залови да обръсне силно наболата му брада.
— Няма да повярвате, капитане — каза тя замислено, — но през живота си съм срещала някои млади юнаци, чиито коси и лица са били толкова изпоцапани, че мръсотията буквално можеше да се изстърже на пластове от тях. Нямате представа колко съм щастлива, че не съм принудена да изглеждам като тях.
— Хм, да — отвърна Коул с блеснал поглед. — И аз познавах един такъв. Казваше се Ал, мърляво малко хлапе. Видът му беше такъв, че винаги ме предизвикваше да го хвана и да го пусна във ваната. А пък и приказките му бяха едни…
Алена заработи с бръснача точно под носа му.
— Виждали ли сте някога останалата част от него, искам да кажа: от горе до долу?
— О, да, и още как! — отговори уверено Коул. Той една не се сряза, докато говореше:
— И хлапето навсякъде ли беше толкова мърляво, колкото казвате?
Още преди да успее да отговори, на лицето му беше лепната гореща, вдигаща пара кърпа и беше притисната от решителни ръце върху кожата му така, че той изстена шумно от болка и гняв. Коул рязко дръпна кърпата и изпухтя с почервеняло лице:
— Пак ли! Проклета жена! Ти май с най-голямо удоволствие би ме ощавила жив!
— Защо се възмущавате така, капитане? Може кърпата да е била леко затоплена, но чак пък…
С кокетно завъртане на полата Алена се отправи към вратата.
— По-късно ще дойда да взема подноса.
С тези думи тя остави Коул сам.
На следващия ден Коул едва дочака да чуе енергичното тракане на токчетата на Алена. Тя му носеше яденето с такава точност, че можеше да си сверява часовника по нея. Бръснеше го през ден. Това беше приятно, макар и не съвсем безболезнено развлечение.
Момичето беше необходимо на всички в лазарета: тя се грижеше за пощата на болните, сменяше чаршафите, четеше на войниците, бръснеше онези, които не бяха в състояние да се справят сами, и с радост изпълняваше различни дребни поръчки. За по-грубите работи беше назначена друга помощничка.
По това време Коул беше повишен в чин майор. Прикован към болничното легло, той не можа да изживее напълно радостта на този факт. Освен това към хирургическото отделение на лазарета беше зачислен един млад лейтенант, който се влюби до уши в прелестната Камила Хоутърн. Младежът не криеше чувствата си, но се отнасяше подчертано кавалерски с момичето. Това съвсем не се хареса на новоизпечения майор. Вътрешно той проклинаше, че заради раняването си е обречен на бездействие, докато по-младият му конкурент можеше безпрепятствено да следва Алена по коридорите и залите на лазарета. Лошото настроение на Коул се подсилваше и от това, че не беше възможно да постави младия лейтенант на място, без сам да се компрометира.