Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Аз… съжалявам! — Сподавеният шепот на Шимейн сякаш изпълни нощта, издавайки срама й. Въпреки че беше притиснала ръката си към гърдите, тя още усещаше върху китката си изгарящата топлина на неговата мъжественост и неочакваната, но осезаема твърдост, която бе накарала дъха й да секне и й бе разкрила огромната разлика между възрастния мъж и малкото момче. Въпреки че интуицията й подсказваше да замълчи и да се направи, че нищо не се е случило, Шимейн го помоли за извинение, с надеждата да пропъди всяка мисъл, че това може да е било преднамерено действие от нейна страна. — Не смятах да ви докосвам, господин Торнтън.
Гейдж отново се извърна с лице към тъмния път и не отговори, само подвикна на кобилата, за да я накара да побърза. Беше почти невъзможно да не обръща внимание на нежното, женствено присъствие на Шимейн до себе си, а още по-трудно — да забрави лекия допир на ръката й до слабините му.
Ще ми отнеме известно време да свикна с ежедневната работа, помисли си Шимейн сутринта след закуска една седмица по-късно. Трябваше да изпълнява преди всичко основната си задача, а тя, както бе изтъкнал господарят й, беше възпитанието на Андрю. За нейна собствена изненада, обаче, се оказа, че между готвенето и грижите за момчето успява да свърши много повече работа, отколкото бе предполагала.
Гейдж бе получил съобщение от основния си клиент от Уилямсбърг, че доставката на новите мебели трябва да се отложи за неопределено време. Работниците още не били завършили къщата му и той не можел да приеме мебелите, докато стаите не станели готови. Междувременно Гейдж беше започнал работа върху комплект мебели за столова, поръчани му наскоро от един жител на Нюпорт Нюз. Вечер той чертаеше, правеше схеми на облегалките и краката на столовете и проектираше нов стенен шкаф. Денем се трудеше с дърводелците в работилницата, но често ходеше и на борда на кораба, за да помага на Фланъри при по-прецизните работи.
Преди да тръгне от къщата тази сутрин, Гейдж бе оповестил, че ще работи на кораба през по-голямата част от деня. Ако желаела, Шимейн можела около обяд да вземе Андрю и достатъчно храна за корабостроителите и дърводелците, за да могат всички да обядват на палубата на кораба, тъй като се очертавал приятен, слънчев ден.
— Когато си готова да дойдеш на кораба, дръпни звънеца до външните стълби — инструктира я Гейдж, след като получи уверенията й, че на всяка цена ще се възползва от предложението му. — Ще изпратя някого да донесе храната.
Шимейн се въодушеви от идеята да приготви вкусно ядене, което да задоволи апетита на отрудените мъже. Преди няколко дни беше разгледала зимника, изкопан от господаря й под една могила близо до къщата. Сега тя и Андрю отидоха там, за да вземат моркови, лук и други зеленчуци за яхнията от еленово месо, която бе решила да направи — нейна собствена вариация на богатото ирландско ястие, което Бес Хъксли често приготвяше за баща й. Не след дълго то вече къкреше над огъня.
Рано сутринта Шимейн беше оставила да втасва тесто за хляб. След като го надупчи, тя го раздели на малки самуни и ги остави на топло до огнището, за да бухнат още веднъж. Освен това обели голямо количество картофи и ги сложи да врат в една тенджера. После направи и вкусен кейк за десерт. Докато той се печеше, Шимейн се зае да свърши някоя и друга работа из къщата.
Техниката на прането бе неразделна част от инструкциите, получени навремето под вещото ръководство на майка й. Не беше трудно да си припомни съветите, дадени й някога. С помощта на Андрю, който гореше от желание да бъде полезен, тя смъкна чаршафите от леглата и ги изпра, заедно с няколко ленени кърпи, дрешките на момчето и ризите, които бе намерила в шкафа на Гейдж скоро след пристигането си. Простря ги навън, където щеше да ги духа вятър и да ги грее слънце. Докато съхнеха, Шимейн изтупа възглавниците, помете и избърса с влажен парцал пода, лъсна мебелите и изобщо почисти всичко в къщата до блясък, като през цялото време се стараеше да обръща домакинската работа в игра, за да забавлява Андрю. Дори започна да го учи на една песничка за числата и умираше от смях при комичните му опити да ги произнесе правилно. Детето се радваше на всичко и цялата къща кънтеше от звънкия му глас и веселия му кикот.
За обяда на кораба Шимейн взе от килера голямо количество прибори, чинии и чаши, прибави една ленена покривка за маса и салфетки, които намери в кухнята и постави всичко това в кошница, заедно с готовия кейк. Сетне наряза хляба и го завърза в чист пешкир, като отдели част от него, за да го носи Андрю. От кладенеца извади стомна с изстудено ябълково вино, сложи капака на тенджерата с яхнията и нареди всичко на края на верандата. Най-накрая разби картофите на пюре, подправи го и го изсипа в един съд с капак, който уви в памучна кърпа, за да не изстине.