Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Може би става дума само за една преходна страст — предизвика го тя.
— Не съм непостоянен младеж, — отвърна й той уверено — познавам се твърде добре.
— Но познавате ли така добре и сърцето си? Бяхте толкова сигурен, че обичате Арабела, а сега казвате, че сте я забравили. Можете ли да ми се закълнете, че ще ме обичате през всичките дълги години занапред?
— Елиза, не знаех колко бяха сложни чувствата ми към Арабела.
— Но какво говорите? Не бяхте ли влюбен в нея?
Той се позабави, преди да отговори.
— Полудявам, когато ми вземат нещо, което ми принадлежи. Когато си мисля за нея, ми се струва, че на първо място е стояло желанието ми да отмъстя на Едуард.
— Преди не говорехте така. Бях сигурна, че причината за отвличането е била любовта ви към Арабела — отвърна учудено Елиза.
Максим вътрешно изруга. Той страстно желаеше Елиза и бе разочарован, че тя не му вярва. Затова опита по друг начин.
— Елиза, предлагам ти закрилата и името си. Няма ли да е разумно да сключим брак? В края на краищата аз нося отговорност за отвличането ти и хвърлих сянка върху репутацията ти.
— Спомняте ли си, че ме мразехте?
— Никога!
— Бях съвсем сигурна в това — настояваше Елиза.
Максим се ядоса.
— За да ме приемеш, не е наложително да ми извадиш сърцето, за да го огледаш внимателно! Не сме ли и двамата сами на този свят? Аз нямам семейство, а и ти нямаш никого, на който да можеш да се довериш. Никой не знае какво се случи с баща ти. Няма ли да приемеш предложението ми, пък макар и само, за да си помагаме взаимно?
Елиза се бореше с логиката на думите му. Тя очакваше от един брак много повече от една просто подходяща и разумна връзка.
— Максим, сигурен ли сте, че го искате — попита тя сдържано. — Може би ще срещнете някоя друга, която да желаете повече от мен?
— Никога не съм срещал жена, — той замълча и я загледа втренчено — която да ме е огорчавала като теб!
Елиза, която бе очаквала, че той ще започне да я уверява и страстите си, се опита на няколко пъти да проговори, но не намираше думи. Накрая се облегна назад и каза:
— Ако ме намирате така досадна, защо искате да се ожените за мен?
— Защото още не съм желал друга като теб — отвърна той и се усмихна измъчено.
Малко поуспокоена Елиза отвърна колебливо:
— Предложението ви много ме изненадва. — Тя изрече това предпазливо и добре обмисляйки думите си, не защото не беше сигурна, а от предпазливост. Той бе така привлекателен и мъжествен, че винаги е бил уверен в благоразположението на жените дори и само за мимолетни приключения. Елиза с огромно удоволствие би приела предложението му, ако не съществуваше опасност с течение на времето той да срещне някоя друга и да съжали, че се е оженил. — Преди да ви дам отговор, трябва да попитам сърцето си.
— Както желаеш Елиза, но моля те… моля те… мисли бързо. Боли ме, че трябва да стоя настрана и да гледам как те ухажва друг.
— Ще помисля — промърмори тя тихо.
Тя посегна към старите си ботуши, защото усети нужда да излезе на чист въздух.
— Извинете ме сега, искам малко да се поразходя. Веднага ще се върна…
Максим коленичи пред нея, взе от ръката й ботуша й внимателно й го обу.
— Съмнявам се, че тези обувки ще са достатъчни, да ти пазят топли краката. Ако непременно трябва да излезеш, остави ме да ти помогна — помоля я той.
— Щом желаете — отвърна тя с усмивка.
Максим и свали и другата обувка, положи крака й върху бедрото си и й обу ботуша. Неговата готовност да й помогне й бе направила впечатление още през изминалите седмици, както и многото дребни услуги, които двамата си бяха правили. Те ги обвързваха приятно в една общност. Може би бе глупаво от нейна страна да иска всичко наведнъж?
Максим се надигна и взе ръката й. Вдигайки я от мястото й, той здраво я обгърна, без да отмества поглед от очите й.
— А сега не ми казвайте, че не изпитваш същото, което изпитвам и аз, като те прегръщам.
Само тонът му бе достатъчен, за да ускори пулса й. Тя можеше да го чуе, види и помирише. Оставаше само да му се наслади.
— Не казвай, че не потръпваш, когато те докосвам — пошепна той дрезгаво — и не се опитвай да ми разправяш, че не искаш да те любя.
Бездиханна, Елиза се бе взряла в него. Тя знаеше, че сега всъщност би трябвало да му противоречи. Но укорът й бе доста сдържан.
— Максим, не бива да говориш така с мен.
Погледът му сякаш я пърлеше, когато прочете в очите й отговора на своя копнеж.