Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Замаян и уморен, той отново видя матричната зала, студена и синя около него. Беше се схванал и трепереше. Надигна се полека и излезе, стъпвайки на пръсти, за да не смущава дежурната в мрежите. Докато слизаше по дългата вита стълба, още се чудеше дали да се радва на тази възможност за среща с Касандра.
„Споихме отново онова, което би било най-добре да разкъсаме завинаги.“ Бе доловил и съхранил в паметта си много неизречени неща, които чак сега изплуваха. Знаеше, че и тя се е опитала да го забрави, и не й се сърдеше. Но желанието и самотата един без друг правеха привличането по-силно отвсякога.
„И любовта ли? Какво ли е любовта, всъщност?“
Не знаеше дали печалният въпрос е негов или е останал от съзнанието на младата му съпруга.
Розаура го чакаше в подножието на стълбата. Не пролича да е забелязала объркването и следите от сълзи около очите му. В Кулите правилата за общуване се спазваха строго, защото никой не можеше да скрие от останалите по-силните си чувства. Тя само каза делово:
— След контакт на такова разстояние сигурно си изтощен. Братовчеде, трябва да се подкрепиш.
Донал се присъедини към тях на трапезата заедно с още шестима от обитателите на Кулата, свободни от задължения в момента. Всички бяха оживени и шумни от появата на толкова желаните гости в усамотението им. Аларт забрави замалко тъгата и събудения отново копнеж по Касандра сред гълчавата и смеха. Храната му се стори странна, но вкусна. Никога досега не бе опитвал това сладко планинско вино, а тук готвеха гъби и ядивни лишеи по десетина различни начина. Имаше и някакъв мек бял корен, задушен в ароматно масло. Розаура му обясни, че решили да опитат дали диетата без никаква животинска плът няма да изостри дарбите им. Той си помисли, че едва ли могат да се надяват на особен успех, но пък нали бе прекарал години в Неварсин, без да вкуси месо?…
— Донал — подхвана по едно време Йън-Михаил, — искам да отнесеш съобщение на своя приемен баща. От Скатфел са разпратили вестоносци в Сейн Скарп, Сторн, Ардайс и Скаравел, дори при Кастамирите. Не ми е ясна причината, но като сюзерен на Скатфел Михаил от Алдаран също трябва да научи какво става. Нищо не е минало през мрежите и се опасявам, че е някакъв заговор, а и до нас стигна мълвата за скарването между твоя приемен баща и неговия брат от Скатфел. Предупреди го.
Донал се угрижи.
— Благодаря ти от негово име. Разбира се, очаквахме нещо подобно, но нашата леронис е стара и твърде заета с грижите за сестра ми, затова нищо не е дочула през света на свръхсетивното.
— А как е сестра ти? — веднага попита Розаура. — Бихме се радвали, ако постои при нас в Трамонтана.
— Рената Лейние дойде от Хали, за да се грижи за нея през трудния период.
— О, Рената от Хали! Познаваме се от мрежите. Значи сестра ти е в добри ръце.
Вече беше време да си тръгват. Един от наблюдателите им донесе грижливо направените пакети. Химикалите в тях, смесени с вода или други течности, се превръщаха в огромни количества пяна, която покриваше невероятна площ от подпалената гора. Останалото щяха да изпратят с товарни животни при първа възможност. Донал излезе на терасата над урвата до Кулата и огледа небето. Намръщи се.
— Братовчеде, още преди залез може да има буря. Не бива да губим време.
Този път Аларт дори не се поколеба. Хвърли се напред и се понесе с хоризонтално течение, насочи силата си през матрицата, за да се издигне бързо. Но не успя да се забрави напълно в радостта от полета.
Краткото докосване до мислите на Касандра, макар и блажено за миг, го смути и потисна. Мъчеше се упорито да забрави това, защото управлението на планера изискваше внимание. И все пак отново му се мяркаха лица, извикани пред ума му от проклятието на неговия ларан. Едър веселяк, който много приличаше на дом Михаил. Касандра сама в стаята си в Хали, изтрива сълзите от лицето си и се готви за работата през нощта. Рената и Дорилис в ожесточен спор… Напрегна волята си докрай, за да усеща само височината, свистенето на въздуха край крилете на планера, теченията, които бяха като иглички във върховете на пръстите му, сякаш се превръщаше в кръстоска между човек и сокол. В тези мигове споделяше радостта, която Донал познаваше още от момче.
— Пред нас е неспокойно — точно тогава се обади младежът. — Жалко, но макар и да си още неопитен, ще трябва да заобиколим отдалеч. Следвай ме, братовчеде.
Пое с най-близкото удобно течение и се отклони от правата линия към Алдаран.