Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Питаше дали е първото момче, което я е целунало и осъзна изненадан, че нямаше да се чувства разбит, ако тя беше казала не. Да, той беше ревнив, защото таеше в себе си някои неща, които нямаше никога да се променят. Но тя каза „да“ и това отприщи куп нови въпроси. Тя обичала ли го е? Изобщо подозирала ли е колко много я обича той? Липсвал ли й е, когато го е нямало?
Тя отговаряше с готовност, макар и малко предпазливо и Люсиен си налагаше да бъде търпелив. Тя трябваше да свикне да му се доверява. За щастие сега времето с всички възможности, които даваше, им беше на разположение. Бяха не само шестте месеца или онова, което беше останало от тях. Ако бог им го отреди, щяха да имат пред себе си целия си живот.
Тя също го разпитваше ненаситно за неговите пътувания и за Пеъруд. Как изглежда имението? Много ли е голямо? Ще има ли и там, както в Барингтън, чувството, че е самотна? Би ли предпочел и той да живее там, а не в града?
— Да — каза той само. — Ще ми хареса. Там, където си ти, винаги най-много ще ми харесва.
Лежаха в леглото и с възглавниците си го бяха направили много удобно. Клара се беше облегнала на голите му гърди, а той беше сложил едната си ръка под главата й, а с другата я беше прегърнал през кръста. Гледаха през прозореца, зад който висеше сивото дъждовно небе на ранен есенен следобед.
— Това притеснява ли те, Клара? — измърмори той. — Винаги съм смятал, че такава преданост задушава — той я погали по косата, — но нямам намерение да се вкопчвам всеки миг в теб. Няма да съм вкопчващ се съпруг.
— И аз, разбира се, не го очаквам — отговори Клара, но онова, което наистина я тревожеше, беше тъкмо убеждението, че Люсиен няма да е вкопчващ се съпруг.
Промяната в него беше смайваща и съвсем неочаквана. Тя не знаеше какво я е предизвикало — случката с лейди Холинг, внезапната поява на Андрю или нещо друго, което тя и не подозира. Каквато и да беше причината, Клара не беше готова за подобна промяна в своя съпруг. Знаеше, че трябва да е благодарна и радостна, но не беше.
Тя вече не му беше нужна така, както му беше нужна преди. Беше му сякаш безразлично дали флиртува или не и дори дали целува друг мъж.
Той се държеше много по-непринудено във всичко и с всеки. Сега прекарваше цели вечери по балове и приеми, които преди избягваше или посещаваше само ако беше крайно необходимо. Досега, отидеха ли някъде, той оставаше упорито до нея, наблюдаваше я с кого танцува и разговаря, а той самият разговаряше само с малкото си приятели и изобщо не обръщаше внимание на всички останали.
Сега, влезеха ли в дома, в който бяха поканени, тя не го виждаше повече, освен когато идваше да танцува с нея. През останалото време танцуваше с други партньорки и беседваше приятелски с най-различни хора.
Това не беше вече онзи Люсиен, за когото се омъжи, беше същински образцов съпруг. Клара си беше помислила веднъж, че би дала всичко, за да не бъде Люсиен толкова ревнив, но сега, когато се случи, се почувства объркана.
Това е глупаво, упрекваше се сама, но вече сякаш полудяваше. Не преставаше и да се учудва, въпреки че дълбоко в себе си вече знаеше, може би, и отговора.
Тя е невзрачна жена, която се е омъжила за изключително привлекателен мъж. Докато той беше ужасно ревнив, тя се чувстваше сигурна, защото знаеше, че дори да не я обича, поне я желае. Не само плътски. Люсиен имаше нужда от нея, сред всички жени именно от нея. Това й харесваше, защото й доказваше, че макар да не е хубавица, очевидно притежава нещо, което допада на Люсиен и което той очевидно не намира при друга. Съзнанието за това й даваше сигурност. Но сега то беше изчезнало.
Той беше все така внимателен и нежен, както винаги, дори, може би, още повече. Беше й казал, че лейди Холинг не е негова метреса, че няма метреса, нито иска да има. Но човек може и да промени намеренията си, а той не й беше обещал никога да не си потърси любовница. Каза й все пак, че ще я заведе в Пеъруд и ще живеят там, ако даде господ, ще създадат там и семейство. Това означаваше, че сега той има доверие в нея и вярва, че могат да имат нормален брак.
Дълбоко в себе си тя отдавна знаеше, че той е доволен, изненадан е от това чувство и затова е сега толкова уравновесен. Говореше и се държеше като любовник, а още от деня на сватбата им се стараеше да е мил, а като се изключат няколко инцидента, беше и успявал. Само да можеше да се отпусне и напълно да му се довери. Тогава, мислеше си Клара, тя сигурно ще е най-щастливата жена на света, но както Люсиен вярваше на времето, че тя не може да е по-различна от неговата майка, така сега тя вярваше, че мъж като него не може да обича жена като нея. Най-вече сега, когато тя сякаш вече не му трябваше толкова често, както преди. И ето че дните, толкова щастливи за Люсиен, станаха съвсем различни за Клара. Беше изпълнена със страх, който не можеше да изрази, най-малко, когато Люсиен я питаше дали нещо не е наред. Той я уверяваше отново и отново, че всичко ще се оправи, само да се озоват веднъж в Пеъруд, но колкото и оптимистично да беше настроен той, щом се опиташе да надникне в бъдещето и да повярва, че всичко ще е чудесно, Клара не можеше да отпъди лошите си предчувствия.