Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Да, Еди предполагаше, че май беше така.
Поне не и докато сай Тауър не сложеше подписа си върху пунктираната линия. След това обаче… след това…
ШЕСТ
— Арон! — извика Тауър, докато изкачваше стъпалата на верандата.
Роланд видя как очите на Дипно веднага се обърнаха към новодошлия и сложи пръст на устните му.
— Арон! Хееей, Арон! — Гласът на Тауър звучеше силно и бодро — глас на човек, който се радва на живота и в момента не се крие от опасни преследвачи, а е отишъл на чудесна екскурзия сред природата. — Арон, днес отидох до къщата на онази вдовица в Ийст Фрайбърг… Няма да повярваш, но тя има всички романи на Хърман Уоук! И то не някакви си издания за клубовете на приятелите на книгите, както мислех, а…
Изскърцването на вратата с мрежата срещу комари бе последвано от глухи стъпки по верандата.
— … а първите издания на „Дабълдей“! „Марджъри Морнингстар“! „Бунтът на Каин“! Горещо се надявам застраховката и против пожар да е платена, защото в противен случай…
Той влезе вътре. Видя Арон. Видя Роланд, който седеше срещу възрастния човек, вперил вледеняващите си сини очи с дълбоки бръчки покрай ъгълчетата в новодошлия. И най-накрая забеляза и Еди. Младият мъж обаче не го видя. В последния момент съпругът на Сузана Дийн спусна сключените си ръце между коленете си, след което наклони глава така, че съсредоточи погледа си върху тях и покрития с дъски под отдолу. Буквално се опитваше да държи езика си зад зъбите, напрягайки всички сили. На десния му палец се виждаха две капки кръв. Той съсредоточи погледа си върху тях. Вниманието му беше концентрирано върху тези две капчици. Защото, ако погледнеше към собственика на този жизнерадостен глас, със сигурност щеше да го убие.
„Забелязал е нашата кола. Забелязал я е, ала изобщо не се е приближил да я погледне. Нито извика приятеля си отвън, нито го попита дали всичко е наред. Дали с Арон всичко е наред. Само защото си мислеше за някакъв тип на име Хърман Уоук, не за някакви си пършиви клубни издания, а за истински редки екземпляри. Нямаш грижи, приятелче. И ти имаш същото ограничено въображение като Джак Андолини. И ти, и Джак сте като две противни хлебарки, щъкащи по пода на вселената. Единственото, което ви интересува, е да ударите кьоравото, нали така?“
— Ти — каза Тауър, Възторгът и вълнението бяха изчезнали от гласа му. — Човекът от…
— Човекът отникъде — изрече Еди, без да вдига глава. — Този, който обработи Джак Андолини, докато ти всеки момент щеше да напълниш гащите. Виж как ни се отплащаш сега. Голям мъж си, няма що!
Веднага след като каза това, младият стрелец отново прехапа езика си. Сключените му ръце трепереха. Бе очаквал Роланд да се намеси — със сигурност трябваше да се намеси, Еди не можеше да се справи сам с това егоистично чудовище — ала Стрелеца не продума нищичко.
Тауър се засмя. Смехът му прозвуча изнервено и обидено, като гласа му, когато осъзна, че всъщност се намира в кухнята на наетото от него бунгало.
— О, сър… господин Дийн… Наистина мисля, че преувеличавате сериозността на онази ситуация…
— Това, което си спомням — отново заговори Еди, без да вдига очи, — е мирисът на бензин. Стрелях с револвера на своя дин, спомняш ли си това? Предполагам, че сме късметлии, задето във въздуха нямаше достатъчно изпарения, както и че гръмнах в правилната посока. Те бяха разлели бензин по шкафчето със стъклени вратички, където държиш съкровищата си… и възнамеряваха да изгорят любимите ти книги. Или може би трябва да кажа „най-добрите ти приятели, твоето семейство“? Защото книгите представляват точно това за теб, не съм ли прав? Дипно? Какъв е този Дипно? Просто някакъв си старец, болен от рак, който потегли с теб на север, когато имаше нужда от спътник в бягството си. Веднага ще го оставиш да пукне в канавката, стига някой да ти предложи първо издание на Шекспир или някой по-специален Ърнест Хемингуей.
— Изобщо не съм съгласен с това! — извика Тауър. — За твое сведение разбрах, че книжарницата ми е била изгорена, а аз бях забравил да я застраховам! В момента съм разорен и това е изцяло по твоя вина! Искам да се разкараш веднага оттук!
— Не си погаси вноските, понеже имаше нужда от пари в брой заради онази колекция на Хопалонг Касиди, която купи от имението на Кларънс Мълфорд миналата година! — обади се Арон Дипно. — Каза ми, че прекратяването на застраховката ти е само временно, ето защо…
— Точно така си беше! — възкликна Тауър. Беше едновременно засегнат и изненадан, като че ли никога не бе очаквал предателство от верния си другар. Навярно си беше точно така. — Прекратяването беше само временно, мама му стара! После щях да я подновя!