Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Рицарят остави чашата и вдигна поглед. Изабела стоеше над него като статуя. Дългата коса беше разпусната по гърба, главата й беше сведена. Тялото й беше момичешки стройно и стегнато, кожата бяла и кадифено мека — вече я познаваше. Малките гърди бяха твърди като ябълки, мокрият лен на ризата ги обвиваше като втора кожа. При тази гледка го обзе силна възбуда и погледът на сините очи стана мек и замъглен. Не смееше да заговори, докато очите й не се откъсваха от неговите.
Без да отделя поглед от него, тя свали предизвикателно бавно презрамките на ленената риза от раменете си. Мартин преглътна мъчително и по тялото му потече горещ поток. Изабела свали и втората презрамка. Раменете й блестяха като седеф на фона на светлината от свещите.
Мартин се раздвижи неспокойно и стисна до болка чашата в шепата си.
Тънките пръсти на Изабела се плъзнаха по тънката материя на ризата и платът поддаде, но остана полепнал по гърдите й. Тя отвори леко устни и ги навлажни с език.
Мартин видя блясъка на зъбите й, кръстоса крака и отчаяно се опита да се пребори с неудържимия напор в слабините.
Изабела сведе още малко глава и със загадъчно изражение мушна пръсти под плата на гърдите си. Мартин издаде гърлен стон и очите му запариха. Не смееше да мигне. Изабела нежно плъзна плата по китките си, но гърдите й останаха покрити от ръцете.
Мартин отвори уста и изпъшка.
— Продължавай — пошепна едва чуто той. Тя видя вцепененото, напрегнато лице и се усмихна. Внимателно, сякаш държеше в ръка току-що излюпено пиленце, отвори пръсти. Показа му гърдите си, сякаш бяха екзотични плодове. По кожата й блещукаха водни капки. Мартин неволно си помисли за захаросани ябълки. Ръцете й продължиха надолу, свалиха ризата от стройната талия, разголиха пъпа. Тя отново мушна пръсти под плата и ги плъзна по меката заобленост на хълбоците. Мартин спря да диша. Изабела премести тежестта си върху другия крак. Бутна една свещ във водата, после още една, докато бавно сваляше ризата си. За момент спря, ръцете й останаха под корема. После изведнъж пусна ризата и тя се свлече в краката й. Ръцете й закриха интимната област.
Мартин извика задавено. Чашата падна във водата. Изабела плъзна едната си ръка по корема, другата по бедрото и Мартин се взря замаяно в русия триъгълник между бедрата. В следващия миг тя падна върху него и двамата потънаха в топлата вода. Мартин имаше достатъчно ясна мисъл, за да я прегърне и привлече към себе си. Тя се подаде над водата, пое шумно въздух и се отдръпна. По раменете и гърдите й се стичаше вода. Мартин жадно протегна ръце към нея, за да докосне мечтаното тяло. Едновременно с това усети коленете й между бедрата си.
Изабела коленичи във водата и се наведе над него. От гърдите й капеше вода. Мартин отвори устни и пое капките. Тя сведе бавно горната част на тялото си, докато розовите връхчета на гърдите й намериха устните му. Той ги засмука нежно и Изабела се хвана здраво за ръба на коритото — толкова силно беше връхлетялото я чувство. Коремът й затрепери, тя се поддаде на напора и се притисна към него. Едновременно с това усети, че има власт над този мъж. Той лежеше под нея и водата стигаше почти да ушите му. Гърдите й бяха върху устните му, ръцете му притискаха хълбоците й. Изабела се отпусна тежко върху него и лицето му се озова под водата.
За момент Мартин загуби самообладание, загреба безпомощно с ръце. Успя да се залови за раменете й и я отблъсна от себе си. Тя се удари в стената на коритото и на свой ред затърси опора. Гъвкав като змия, той се хвърли върху нея.
— Какво беше това, лудетино? — попита дрезгаво той и силните му пръсти се сключиха около шията й. Изабела затвори очи, за да не вижда мрачното му лице. Ръцете й се потопиха във водата, за да помилват тялото му. Пръстите й докоснаха мъжествеността му и тя нададе зарадван вик. И той имаше своя дяволски рог, онази странна, ужасяваща и заедно с това възхитителна част от тялото, която живееше свой собствен живот!
Когато пръстите й се сключиха около члена му, Мартин потрепери. Наполовина изненадан, наполовина развеселен, той я остави да го милва и разхлаби хватката си.
Изабела се надигна и демонстративно вдигна двете си ръце във въздуха с дланите напред.
— Не бях аз — проговори през смях тя. — Ще ми дадеш ли чаша вино?
Мартин усмихнато поклати глава, докато се протягаше за стомничката и другата чаша. Наля вино и подаде чашата на Изабела. Тя отпи глътка и се изправи на колене. Гърбът й беше абсолютно изправен и гърдите й щръкнаха като зрели ябълки. Наведе чашата и бавно изля виното в свивката на шията си. Мартин проследи като омагьосан как рубиненочервените капки потекоха между розовите хълмчета. Малките червени вадички го привличаха неудържимо. Наведе се и предпазливо попи с език няколко капки. Прокара върха на езика си по вдлъбнатинката между гърдите й и въздъхна доволно. Никога не беше вкусвал толкова прекрасно вино!