Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Той с големи подробности си спомня дамски тоалети — отвърна Сирина, която вече започваше да се дразни не само на авторитета му на ценител на дамските тоалети, но на наглото му незачитане на желанията й. — Сигурна съм, че той ще си спомни всички подробности — каза тя малко кисело.
— Богатите млади мъже са много чаровни, не намирате ли? — шеговито попита лейди Хамилтън, която самата имаше голям опит с най-различни богати млади мъже.
— На моменти си прескачат сянката — хладно отвърна Сирина, макар че усмивката й беше много мила.
— Но пък всички са такива деца, нали, скъпа — искам да кажа мъжете. Бих ви посъветвала да им позволявате да проявяват капризите си. Освен това трябва да ви призная, скъпа, гардеробът ви ще вземе акъла на всеки. Хайде да изберем рокля за тази вечер — весело заяви Ема и стана от стола. — Направо не знам откъде да започна — добави тя, докато ги гледаше. — Кой е любимият ти цвят?
На лейди Хамилтън като че ли най-много й допадна една рокля в бледолилаво с перли, избродирани по ръкавите, и с голямо деколте с яка тип Ван Дайк от безценна кремава дантела. — Точно тази трябва да облечете — заяви тя, след като прегледа всяка една рокля поотделно. — На кралицата страшно ще й хареса — възкликна Ема и погали фината материя. — И непременно трябва да си сложите перли. И на Хорацио страшно ще му хареса — каза тя. — Така, значи всичко е готово — произнесе се тя с авторитет, който я беше издигнал от скромното й потекло до настоящото й положение на довереница на кралицата. — Ще ви изпратя фризьора си, веднага след като приключи с мен. О, нали ще е много забавно! Мъжете ще се навъртат около вас като пчели.
След като домакинята излезе, Сирина си позволи да излее гнева си, като крачеше и се суетеше, а недоволството й нарастваше с всяка рокля, която й се изпречваше на пътя. Положението й на метреса на Сен Жюл накърняваше чувството й на самоуважение.
Преброи десет, не, цели двайсет рокли, а после, мили боже, тя ахна, когато отвори вратите на гардероба и видя още. Трийсет рокли! Гардеробът беше пълен, бельото, което в началото не беше забелязала, беше внимателно подредено в чекмеджетата, заедно с копринените чорапи, нощници и чудесни корсети. Харесват му, разбира се, гневеше се тя и беше готова всеки момент да избухне. За миг й мина през ума да ги разкъса всичките, но после хладнокръвието й надделя или може би я спря мисълта, че е грехота да се пропилява такава красота. Тя обаче презираше това, което беше направил — това, което й беше причинил.
— Как се осмеляваш! — извика Сирина, когато Бо най-после влезе в стаята.
— Видяла си роклите — спокойно отвърна той и заразглежда шарената колекция, пръсната из стаята.
— Това ли е всичко, което ще ми кажеш — че съм видяла роклите?
— Намери ли диамантите?
— О! — изпищя Сирина и цялата почервеня.
— Наредих да ги донесат от яхтата в случай, че някой разбойник се качи на борда на „Сирена“ тази вечер, като се има предвид какво представлява Сицилия в момента — безгрижно заяви той и заразвързва връзката си.
— Проклет да си! Не си мисли, че може да ти се размине с това спокойствие! — Беше стиснала юмруци и цялата беше настръхнала.
— Когато забогатееш с поръчките на портрети, можеш да ми върнеш парите — каза той и си съблече палтото, невъзмутим пред яростта й. — Не е чак толкова много, като се вземе предвид португалския обменен курс — продължи той в същия дух, — а и при положение, че кралицата ще присъства тази вечер, реших, че може би ще се зарадваш, ако момееш да си избереш рокля.
— Решил си, значи. — Тя трепереше от гняв. — Дали изобщо ти е минало през ума, че може да не съм доволна?
— Знам какво харесваш — тихо каза той и захвърли сакото си върху един зелен воален тоалет. — А след Минорка — лениво прошепна той — добавих още някои неща в списъка.
— Не всичко се върти около секса — изсъска тя.
Върти се около парите и властта, права си, цинично си помисли той.
— Знам, скъпа — прошепна Бо с успокоителен глас, докато грациозно сваляше вратовръзката от врата си. — И съжалявам, ако съм те засегнал.
— Съжаляваш? — гласът й почти беше заглъхнал. Беше останала без думи, яростта й я разкъсваше отвътре, вбесена от неговото безразличие.
— Много, наистина много съжалявам — нежно каза той, отпуснато застанал на няколко крачки от нея. Силният му врат и гърди се виждаха от отворената риза, а изражението му беше мило или въпросително, или може би просто развеселено.
— Не съм ти курва.
— Знам, разбира се, че не си. — Той направи една крачка към нея.
— Какво правиш?
— Нищо. — Той се приближи с още една крачка и видя как тя отстъпва. — Хареса ли ти чаят с лейди Хамилтън?