Градът на златната сянка

— Гадост! — Орландо изведе приятеля си от записа. — Пусни го да върви.

Наблюдаваха мълчаливо как Таргор се наведе и се вторачи във все така непропуканата стена. След миг чуха как Фредерикс изкрещя с гласа на крадеца Питлит:

— Нещо влиза в залата! Пазачът на гробницата! Таргор!

— Не стана толкова бързо, нали? — Фредерикс като че ли не беше напълно сигурен, но Орландо усети облекчение. Значи все пак не се беше побъркал.

— Много ясно, че не стана! Ето го, виж — посочи той Лич, който се тътреше откъм дъното на куба, размахал бойна брадва. — Цялата сцена тук трае най-много десет секунди. Но сам знаеш, че продължи повече, не съм ли прав?

— Да. Напълно съм сигурен, че се пулеше в оная стена много по-дълго. Помислих, че ти се е наложило да прекъснеш връзката или тя сама е изчезнала, или нещо такова.

Орландо щракна с пръсти и кубът изчезна.

— Бийзъл, проучи внимателно дали някой не е редактирал или бърникал в тази част от записа. Провери дали няма разминаване с часовника на играта. И изпрати копие до съвета по присъдите за евентуална некоректна смърт на персонаж.

Паякообразният помощник се появи в стаята отникъде и въздъхна дълбоко.

— За Бога, шефе, нещо друго да искаш от мене. Прегледах цяла камара записи на новините.

— Подреди ги. По-късно ще ги прегледам. Нещо интересно? Нещо право в целта?

— Златни градове и/или свръхреалистични явления във виртуалната среда? Нищо конкретно, но заделяй всичко, което малко от малко напомня за нещо такова.

— Добре.

Една мисъл не оставяше Орландо на мира — някакъв спомен от странния метрополис с блестящи пирамиди кули от надиплен кехлибар и злато. Отначало му беше заприличал на лично видение, подарък единствено само за него — беше ли на път да отхвърли подобна вероятност?

— Промених решението си за съвета по присъдите. Не искам да ги забърквам — поне засега.

Бийзъл изсумтя.

— Както щеш. Сега, ако нямаш нищо против, имам работа.

Съществото измъкна пура от въздуха, бутна я в единия ъгъл на огромната си бърнеста уста и изчезна в стената; издухвайки ефектни анимационни колелца дим.

— Трябва да си смениш помощника — подхвърли Фредерикс. — Тоя е идиот и ти е от години.

— Точно затова се сработваме така добре — кръстоса крака по турски Орландо и се издигна на половин метър над пода. — Смисълът на това да имаш помощник е, че няма нужда да се притесняваш за команди и други такива работи. Кажа ли нещо, Бийзъл знае какво имам предвид.

Фредерикс се разсмя.

— Бийзъл Бръмбара. Адски е изтъркано.

Орландо се намръщи.

— Кръстих го, когато бях хлапе. Слушай, стават разни откачени неща и трябва да си ги изясним. Ще ми помогнеш ли да ги обмислим или ще висиш тука и ще ръсиш тъпотии?

— Ще вися тук и ще ръся тъпотии.

— Така и предполагах.