Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Натисна дръжката, отвори вратата и се промъкна вътре. Елизабет беше по нощница и четеше книга, облегнала се на единия си лакът. Тя се стресна при появата на Уилоу и ококори очи.
— Ти коя си? — попита тя, спотаила дъх. — О, но ти си цялата зелена!
Уилоу се усмихна, затвори вратата зад себе си и сложи пръст на устните си.
— Шшшт, Елизабет. Всичко е наред. Аз се казвам Уилоу и съм приятелка на Абърнати.
Елизабет веднага се изправи на леглото.
— На Абърнати? Наистина ли? — тя отметна завивките и се измъкна от леглото. — Да не би да си вълшебно същество? Може би си вълшебна принцеса? Така изглеждаш. Толкова си хубава. Можеш ли да правиш магии? Можеш ли…
Уилоу постави пръст на устните на момиченцето.
— Шшшшт — повторно я предупреди тя. — Нямаме много време.
Елизабет се навъси.
— Не разбирам. Какво се е случило? О, обзалагам се, че не знаеш! Та Абърнати избяга! Няма го вече тук! Майкъл го беше затворил в една клетка в мазето, но аз го измъкнах и го изпратих при…
— Елизабет — внимателно я прекъсна Уилоу. Тя коленичи пред момичето и взе ръцете й в своите. — Трябва да ти кажа нещо. Боя се, че все пак Абърнати не е успял да избяга. Майкъл го е открил и го е върнал.
— О, горкичкият Абърнати! — лицето на Елизабет се сви от мъка. — Майкъл жестоко ще го накаже, сигурна съм в това! Та той едва не го умори от глад преди да му помогна да избяга! А сега наистина може да го убие. Такъв си е той! Ще го унищожи наистина!
Уилоу я обърна и седна заедно с нея на ръба на леглото.
— Ние трябва да намерим начин отново да го измъкнем оттук, Елизабет — каза тя. — Сещаш ли се за някой, който може да ни помогне?
Елизабет изпадна в двоумение.
— Може би баща ми. Но сега го няма.
— А кога ще се върне?
— В сряда, идната седмица — лицето на Елизабет още повече се сгърчи. — Но нямаме време да чакаме дотогава, нали, Уилоу? Майкъл ме гледаше много странно тази вечер на масата — сякаш, че нещо знае. Все нещо говореше за кучета и ми се усмихваше многозначително. Мога да се обзаложа, че е разбрал, че аз съм му помогнала да избяга. И сега иска да ме измъчва. Дали ще направи нещо на Абърнати?
Уилоу силно стисна малките й ръчички.
— Ние няма да позволим. Аз съм тук с мои приятели. Ние ще успеем да измъкнем Абърнати от тук.
— Наистина ли? — Елизабет веднага се развълнува. — Може би ще мога да ви помогна!
Уилоу категорично поклати глава.
— Този път не.
— Но аз искам да ви помогна! — твърдо заяви Елизабет. — Майкъл вече е разбрал, че веднъж съм помогнала, тъй че нищо по-лошо не може да ме заплашва. Може би ще ме вземете с вас. Аз така или иначе не мога да остана повече тук!
Уилоу леко се навъси.
— Елизабет, аз…
— Майкъл вече ми заповяда да не напускам стаята си! Принудена съм да стоя тук през цялото време до следващо нареждане. Ще му дам аз да разбере! Утре е Вси Светии, а аз няма да мога дори да ида на бала с маски!
Трябваше да го моля, за да ми разреши да бъда на училищната забава утре вечер. Наложи се да накарам Нита Коулс да дойде с родителите си да се отбият и да ми предложат да ме закарат! Баща ми го няма и Майкъл не искаше да ме пусне. Но аз му казах, че всички много ще се учудят защо не съм на забавата, защото цялото училище ще е там, тъй че той накрая трябваше да склони — тя се бе разплакала. — Но какво значение има, че ще отида на забавата, щом Абърнати отново е затворен! А пък аз си мислех, че се е спасил!
Тя изведнъж спря да плаче и вирна глава.
— Уилоу, знам един начин да измъкнем Абърнати! Ако Майкъл отново го е затворил в мазето, зная как ще го измъкнем!
Уилоу погали обляното в сълзи личице на момиченцето.
— Как, Елизабет?
— По същия начин, както и преди — през тайния вход в стената! Майкъл още не е разбрал за него! Зная това, защото ходих отново там, след като Абърнати избяга и не беше нито затворено, нито нищо! А ако се наложи, пак мога да взема ключа за онази клетка — сигурна съм, че мога! — тя бе много развълнувана, задъхана и зачервена. — Уилоу, можем да го измъкнем още тази нощ!
Само за миг Уилоу обмисли такава възможност. Но после поклати отрицателно глава.
— Не, Елизабет. Тази нощ не бива. И все пак това ще стане съвсем скоро. И може би ти наистина можеш да ни помогнеш. Всъщност вече ни помогна. Каза ми как мога да стигна при Абърнати. Затова и дойдох — да видя дали може да се проникне при него. Но трябва да сме много предпазливи, Елизабет. Не бива да допуснем и най-малката грешка. Разбираш ли ме?
Елизабет потъна в униние, но все пак кимна, макар и неохотно.
Уилоу едва доловимо се усмихна. Остана тук повече от допустимото и бе отслабнала от усилието.