Първият крал на Шанара

По обед стигнаха до Саранданон. Дори нещо повече, натъкнаха се на следите на голяма група гноми-преследвачи. Самите гноми обаче не се виждаха никъде. Елфите вече бяха доста изнервени и нетърпеливи да достигнат до планината, както им бе обещано, и да се измъкнат от този регион. Ако превъзхождащ ги по сила враг ги застигнеше в тази открита местност, която не предлагаше никаква възможност за бягство, щяха да загазят много сериозно. Тей претърсваше въздуха и земята за гноми и откри следи от преминаването им навсякъде, но все още не долавяше самите тях. Ако бяха намерили Прейа, значи вече знаеха, че не е сама. Един следотърсач винаги е част от по-голяма група, заради която разузнава местността напред. А дали я бяха открили? Дали вече бяха толкова наясно? Това заключение изглеждаше неизбежно, като се имаше предвид прекършения й лък, който бяха открили сред множество вражески следи. Всичко това водеше до един друг неминуем въпрос, който той така отчаяно се опитваше да избегне.

Джърл познаваше добре всички аванпостове в долината, където се държаха коне за нуждите на елфическите преследвачи, и насочи групата към най-близкия. Там, където засетите ниви свършваха, местността ставаше хълмиста и обрасла с високи треви. Придържаха се все към нея, като се движеха в подножията на възвишенията. Когато вече им оставаше по-малко от миля до целта, Тей получи силно усещане за присъствието на гноми-преследвачи и накара спътниците си да спрат. Някъде близо пред тях бе заложен капан. Гномите ги очакваха. Тей и Джърл се отделиха от останалите и продължиха сами, като тръгнаха първо на юг, а после свърнаха отново на север, за да се появят от посока, различна от тази, в която ги очакваха. Магията на Тей им осигуряваше прикритие и очи, с които да виждат и невидимото. Щом наближиха малката група сгради на аванпоста, Тей определи, че капанът се намира точно там. Вятърът, не по-силен от лек бриз, облъхваше лицата им и те успяха да доловят миризмата на враговете съвсем ясно — неприятната и остра воня на телата им, премесена с дъх на пръст. Те не бяха направили никакви усилия да се прикрият. Тей веднага долови опасността.

Гномите-преследвачи по принцип бяха доста по-предпазливи. Двамата приятели запълзяха към мястото, от което щяха да виждат едната страна на обора и цялото открито заграждение, където се държаха конете. Заграждението бе празно. В двора не помръдваше нищо. От къщата не долиташе нито звук.

И все пак тук се спотайваше нещо. Тей беше сигурен в това.

Решени да не си тръгват, без да разберат какво се е случило, и двамата едновременно се съгласиха, че тук може би ще открият Прейа. Продължиха внимателно покрай отточния канал зад нивата с ново поникнала пшеница, за да могат да огледат и пред къщата и обора. Сега Тей успя да долови движение и в двете сгради, неспокойно и потайно. Гномите преследвачи ги очакваха. Опита се да усети и присъствието на нещо друго, много по-опасно, но не го откри. Той бавно си пое дъх и внимателно последва Джърл, който се запромъква безшумно напред. Чуваше как житните стъбла запяха леко от тяхното движение и вятъра в дълбоката тишина на ширналата се отвъд равнина. Това му напомни за усещането, което бе изпитал при влизането в дома на семейство Балиндарох в нощта на убийствата — усещане за лоша поличба, сякаш чуваше шепота на самата съдба.