Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Вождът на племето аскар Райлскар вече излезе — отвърна Ороусия. Козината му ту настръхваше, ту се прилепваше от нервно нетърпение. — Моля ви… могат да нахлуят всеки миг!
— Добре — изправи се Лея. Не беше мигът да повдига въпроса за отсъстващите. — Трипио, най-добре ще е и ти да дойдеш.
— Аз? — раболепно възкликна дроидът в типичния за него стил. — Но… господарке Лея…
— Може да имам нужда от преводач — прекъсна го тя. — Хайде!
Наложи им се да си пробиват път надолу по стълбите през напиращите нагоре ботанци.
— Господарке Лея… изглежда, обитаващите тази сграда са силно обезпокоени — обади се Трипио, надвиквайки тропота на тичащите ботанци и рева на тълпата отвън. — Мога ли да предложа пренастройка на стратегията ни?
— Няма страшно — увери го Лея и го хвана за ръката, за да не се изгубят в блъсканицата. — Най-лошото, до което се стига при тези демонстрации, е хвърлянето на развалени плодове и камъни. Успея ли да ги убедя, че са взети мерки за разрешаване на въпросите, които ги тревожат, може би няма да се стигне дотам.
Стигнаха края на стълбите, прекосиха тройния кордон от стражи и забързаха към централния портал.
— Просто си помислих, че може да преоценим положението — продължи Трипио. С всяка крачка той ставаше все по-нервен и говореше все по-бързо. — Все пак има два балкона, от които можем да говорим. Дори развалени зеленчуци, ако попаднат на неподходящи места, могат да бъдат заплаха за вътрешните части на един дроид…
— Тихо! — прекъсна го Лея и застина на няколко метра от вратата.
Изведнъж долови навън нещо ново. Някакъв коварен замисъл просветна сред къкрещия гняв и недоволството на тълпата. Тя се прксегна със Силата, опитвайки се да определи по-точно… И тогава за неин ужас през рева на множеството се чу един много познат звук, подобен на пукота на гръмотевица от далечна буря. Бластерен изстрел.
Стана ненадейно. Без никакво предупреждение. Хан гледаше тълпата и се питаше дали да не предложи на Лея да поговори пред множеството, когато прозвуча звук като от ботуш, засмукан в гъста кал. Дойде неизвестно откъде и веднага след това нещо се блъсна до лявото му рамо. Капитан Соло се извърна към стената и успя за миг да зърне топка мека сива глина с малка тръбичка в средата, съединена с многофасетен кристал… Изведнъж всичко избухна в ярък бластерен огън.
Хан се обърна и скри лице от ослепителната светлина. В същото време остра болка прободе рамото му. Някъде под него се разнесоха писъци. Той приклекна зад хилавата защита на балконските перила. Прозвуча втори изстрел, Хан видя отразената му светлина. Извади бластера от кобура си и премигвайки заради лилавото петно, което танцуваше пред очите му, се опита да установи откъде се стреляше.
Където и да беше, стрелецът явно не бързаше да издаде местоположението си с нов изстрел. Но първите два вече бяха причинили достатъчно поражения. Под Хан, на десет метра пред балкона, тълпата бе направила кръг около един миштакец, който се гърчеше от болка на земята. На няколко метра зад него в средата на друг кръг лежеше един неподвижен лерешаец.
Тълпата стоеше притихнала след двата изстрела. Хан улови с крайчеца на окото си някакво движение отсреща. Някой се движеше по покрива на една сграда в близката пряка. Той се поизправи, вдигна бластера си…
— Ето го! — извика някой.
Хан погледна надолу. Някой от тълпата сочеше нагоре. Но не към фигурата на съседния покрив, а към него.
— Почакайте… — започна той.
— Ето го! — отново извика гласът. — Ето го убиеца!
Сякаш по даден знак тълпата отново оживя. С рев като на стотици ранкори множеството се втурна напред. Силен трус разклати цялата сграда, когато разби вратите.
— Хан! — промълви Лея при втория изстрел.
По него ли стреляха? — се запита и веднага въздъхна с облекчение. Ясно долавяше присъствието му, напрежението и изостреното му внимание. Но бе улучен някой друг. Лея усещаше вълните на болката му. Тя се присегна със Силата и се опита да определи мястото.
И изведнъж изригна чудовищен рев… Вратите пред нея се разтвориха с трясък и тълпата, съставена от представители на всички възможни раси, нахълта в преддверието.
— О, Боже! — възкликна Трипио. — Господарке Лея…
— Застани зад мен! — бързо каза тя, направи широка крачка встрани, извади лазерния си меч и погледна към парадното стълбище в другия края на атриума. Ако направеше сериозно усилие, можеше да стигне до него преди тълпата. Ала Трипио не беше толкова бърз. А оставеше ли го на множеството… — Зад мен — повтори тя и активира лазерния меч. Пристигна тук с намерение да говори и най-добре беше да започне веднага. Предните фигури спряха и се дръпнаха назад, когато лъчът на меча оживя. Повечето вероятно едва сега я видяха.