Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Аспарух каза:
— Това е работа на кавхана.
Жрецът каза:
— Искам кавханът да види, че броиш ризници. Ела.
И отведе Аспарух в приземната зала, оградена от огромните каменни стълбове, които носеха целия дворец. Тази зала само от едната страна имаше стена, а от три страни като прозорци зееха отворите между всеки два каменни стълба. И като валеше дъжд, сякаш пред всеки отвор се спускаше сива завеса, та залата беше затворена. А беше студено, влажно и неприветливо и духаше отвсякъде, и подът не беше покрит с плочи, ами направо се стъпваше върху гола земя. И върху тази земя нямаше дори стрък трева, защото под двореца лежеше вечна сянка.
Полутъмната приземна зала зееше пуста. И халките върху стълбовете зееха празни, та както навън се лееше вода, сякаш бяха халки на пристан, и на тях щяха да завържат лодки. Жрецът видя, че Аспарух зъзне, та му рече:
— Облегни се на зида.
И наистина, когато Аспарух опря гръб на единствения зид на залата, усети, че зидът е топъл, защото оттатък горяха пещите, които пращаха топъл въздух и топла вода в двореца. И жрецът и Аспарух постояха мълчаливо, облегнали гърбове в зида. Тогава жрецът каза:
— Сине, време е да се събудиш.
Аспарух нищо не отговори, защото не го разбра. И жрецът продължи:
— Следя те с поглед и мисъл ден и нощ. А когато не те виждам, викам пред себе си образа на момчето Аспарух, какъвто си бил в годините, преди да те срещна. И виждам едно листо от дърво, понесено от река. И виждам как листото бързо се носи по бързеите и как бавно се върти във вировете, и как следи всяка извивка на реката. Ти си бил потопен в реката на степния живот, ти си спазвал мир с всичко живо в степта, следвал си нейните закони, слушал си законите на рода си и законите на времето. Ти сякаш си живял като насън, защото човек не води съня си, а сънят го води.
Аспарух каза:
— Татко, ти си ми казвал, че мъдрият човек плува така, та да не вдига вълни около себе си. Ти си ми казвал, че най-добър е незабележимият човек, който намира своето място в реката на степта, та тече заедно с нея — като облаците и конете.
А жрецът казваше на Аспарух „сине“ и Аспарух казваше на жреца „татко“ само когато край тях нямаше други хора. И никога не говореха така пред Кубрат. Жрецът каза:
— Така е. Това е мъдър живот и затова е като живот насън. Аз те гледам от деня, когато стана син на Кубрат. И сега ти живееш в мир с всички. Никой не те мрази, защото обикновените конници се радват, че ти си бил един от тях, а знатните люде, и най-вече твоите братя, виждат, че ти не пречиш на властта им. Ти търсиш в шатрата място, където е най-дълбоката сянка и оставаш незабележим, докато другите само се изтъкват. Ти посрещаш всички с еднаква усмивка и никога никого не прогонваш. И ти изпращаш всички, които си тръгват, без да ги спираш. С простите люде говориш просто, а с умните също просто, без да издаваш своите знания. И предпочиташ да мълчиш, отколкото да говориш. Само аз знам какво си научил, но и от мене ти криеш мислите си. Това е добре, това е умно. Ала е време да станеш добър човек.
Аспарух каза:
— Татко, ти ме учеше, че човек трябва да е винаги внимателен, сякаш върви по тънък лед. И ти казваше, че който умее да ходи, не оставя следи. Ти казваше, че умният отстъпва и се нагажда и че само това, което се извива, умее да се запази цяло. Не казваше ли ти, че който знае — не говори, а който говори — не знае? Не са ли твои думите, че мъдрецът е справедлив, а не отсича, че е светъл, но не блести? Ти казваше, че три са съкровищата, които човек трябва да придобие — да е човеколюбив, да е пестелив и да не върви пред другите. Ти ме караше да помня тези думи и да живея според тях. А сега ми казваш да стана добър. Нима съм лош?
Жрецът каза:
— Попитали мъдреца как може да се познае кой е добър човек. Мъдрецът отговорил: „Питайте съседите.“ Тези, които питали, казали: „Ако съседът отляво и съседът отдясно кажат, че той е лош човек?“ Мъдрецът отговорил: „Това е лош човек.“ Тези, които питали, казали: „Ако съседът отляво и съседът отдясно кажат, че е добър човек?“ Мъдрецът отговорил: „Това е лош човек.“ А питащите учудено рекли: „Тогава — кой е добър човек?“ Мъдрецът отговорил: „Този, за когото съседът отляво каже, че е лош, а съседът отдясно каже, че е добър.“ Сега за тебе всички казват, че си добър. Време е някои да кажат, че си лош. Ти живееш толкова мъдро, че животът ти прилича на сън. Затова казах, че е време да се събудиш. Далеч на изток дават на хората, които искат да станат жреци, да носят няколко години бели дрехи. Защото върху бялото личи и най-малкото петно. А после, когато хората станат жреци, дават им жълта дреха — защото върху нея също личат петната, но все пак тя скрива някои следи.