Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Алън? Ти глух ли си, или просто си на друга планета тази сутрин?
Подадох глава от кутийката си. Навсякъде около мен моите колеги бяха забили поглед в терминалите си — навик, към който се връщахме винаги, когато Рубинек решаваше да наругае някого, от страх, че той може да улови нечий поглед и да насочи отровното си внимание към нас.
— Не чух въпроса, Бърт — смънках аз.
— Значи наистина си глух.
— Просто бях зает с…
Той ме прекъсна.
— Ще повторя въпроса още веднъж: В колко часа е определено да се започва бизнесът в тази компания?
— Осем и трийсет — отговорих тихо.
— Много добре. Точно в осем и трийсет. Ние сме зад бюрата си в осем и трийсет, готови да направим първите си обаждания в осем и четиридесет и пет. А ти в колко часа влезе тази сутрин?
— Около осем и трийсет.
— Грешка! Ти пристигна тук в осем и трийсет и шест. С колко минути закъсня?
— Метрото закъсня. Някой скочи под влакчето на Трийсет и четвърта улица. Мисля, че е работил тук.
Кратко нервно кикотене от страна на няколко мои съседи по работа. Когато видяха, че лицето на Рубинек почервенява (сигурен знак, че ще обяви война), те веднага забиха поглед в мониторите си. Той приближи до моята кутийка и сниши глас. Почти шепнеше.
— Комедиант, а?
— Просто се опитвах да разведря обстановката, Бърт.
— Казвам се мистър Рубинек. Тази сутрин закъсня с шест минути. И проявяваш неподчинение.
— Това беше шега, мистър Рубинек.
— Не съм те наел, за да ми се ежиш. Наел съм те, за да пробутваш продукта. И да не се появяваш около осем и трийсет, а в осем и трийсет. Квотата ти за тази седмица е осемнадесет пакета.
— О, за бога…
— Ако не ти харесва, ето вратата. — Той погледна към големия метален часовник, който висеше на голямата стена на Вагона за добитъка. Осем часът, четиридесет и четири минути и петдесет и две секунди. Всички във Вагона за добитъка замлъкнаха, наблюдавайки как минават секундите.
— Добре, момчета… — изкрещя Бърт Рубинек. — Часовникът показа осем и четиридесет и пет.
Гръмна звънец. Денят за продажби беше започнал. Изведнъж в залата изригна брътвеж, тъй като всичките сто и двадесет оператори от „Телепродажби“ започнаха да преследват първата си продажба за деня, всеки гонеше уплашено седмичната си квота, за да може да се върне на работа в понеделник.
Рубинек ми обърна гръб и процеди:
— Осемнадесет пакета до затварянето на бизнеса утре или изчезваш от тук.
— Това не е честно и вие го знаете — казах аз.
Той се усмихна самодоволно. Усмивката му сякаш стигаше от едната стена до другата.
— Прав си. Не е честно. Знам това. И не ми пука.
Когато се отдалечи в търсене на друга жертва, на мен ми се прииска да изтръгна слушалката си, да стана от компютърния си терминал и да тръгна към най-близкия асансьор. Но успях да събера последните остатъци от своето самообладание и стиснах дъската на бюрото си толкова здраво, че в един момент си помислих, че ей сега ще си скъсам сухожилията.
Внимателно, внимателно. Той очевидно знае, че едно време си бил мениджър по продажбите. Проверил е и миналото ти и е разбрал за нападението над Креплин. А пък той е такъв непочтен деребей, че сега иска да види дали ще успее да те накара да избухнеш отново.
Така че преглътнах гордостта си и насочих вниманието си към монитора; поставих курсора на първия адрес за деня и…
— Здравейте, мисис Сюзан Силкокс? Обажда се Нед Алън от РС решения. Надявам се, че е удобно да говорим…
Беше удобно да разговаряме с мисис Силкокс. Както обясни, тя била домакиня от Шейкър Хайтс, Охайо, и току-що направила онова постфеминистко нещо, напуснала работа, за да се грижи за петмесечния си син, Майкъл. Винаги когато имала свободен момент, ровела из мрежата (Това ме кара да вярвам, че съм свързана с външния свят и не съм затворена постоянно в бебешката страна) и така, разбира се, щяла да бъде щастлива да вгради нашия софтуерен пакет за двеста двадесет и девет долара.
— Почакайте, ей сега ще си взема кредитната карта…
Хванах я. Не че имаше нужда от много принуждаване. Този тип теледомашен маркетинг беше насочен директно към хората, затворени в домашния карцер — хора като мисис Силкокс, които бяха залепнали вкъщи, отегчени, самотни, отчуждени и възприемаха оператора от „Телепродажби“ като временен приятел — някой, който с удоволствие слуша техните оплаквания за съпруга, който бил на път четири дни в седмицата. Или за дъщерята, която била важен администратор в една от холивудските студии, но през последните три месеца не се сетила да се обади на овдовялата си майка в Сейнт Луис. Или онзи тип от Сакраменто, който бил принуден да се пенсионира рано, на петдесет и седем, и който сега прекарвал по девет часа на ден в кибернетичното пространство, защото наистина не знаел какво друго да прави. Или…