Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Минаха през горичката. Сейнт Джеймс едва забелязваше изминатия път. Не чуваше бързия шум на реката, не усещаше наситения мирис на зеленина, нито пък меката глинеста земя под краката си. Дрехите му може и да се закачаха за храстите около пътеката, но той не го забеляза.
Когато стигнаха до зида около Хауенстоу и минаха през портата, въздухът вече бе натежал от мириса на надвисналата буря. Листата на дърветата шепнеха на засилващия се вятър, а една катеричка пробяга нагоре по ствола на близкия ясен и изчезна сред клоните му, търсейки убежище. Сидни вдигна глава от гърдите на брат си.
— Ще вали — каза тя. — Саймън, той ще се намокри!
Сейнт Джеймс я прегърна още по-здраво и я целуна по главата.
— Не, няма нищо. — Опитваше се да говори като по-големия брат, когото тя познаваше, който се беше грижил за нощните й кошмари и прогонвал лошите й сънища. Но не и този, Сид. — Те ще се погрижат за него. Ще видиш.
Големи тежки капки запляскаха шумно по листата. Сидни потрепери в прегръдките му.
— Как ни крещя мама! — прошепна тя.
— Крещяла ли ни е? Кога?
— Ти отвори прозорците на детската стая, за да видиш колко дъжд може да влезе в стаята. А тя крещя, крещя. И те удари. — Тялото й се разтърси от ридания. — Не можех да понасям, когато мама те удряше.
— Килимът беше съсипан. Несъмнено си го заслужавах.
— Но това беше моя идея! И допуснах ти да поемеш наказанието. — Сидни вдигна ръка към лицето си. Между пръстите й се процеждаше кръв. Тя отново заплака. — Съжалявам!
Сейнт Джеймс я погали по косата.
— Няма нищо, миличко. Всичко е забравено. Повярвай ми!
— Как можах да ти сторя такова нещо, Саймън? Ти беше любимият ми брат. Най-много теб обичах. Бавачката ми казваше колко е лошо да обичам теб повече от Андрю или Дейвид, но аз не можех да направя нищо. Най-много теб обичах. След това позволих да те набият и това беше по моя вина, а аз никога не казах и дума.
Тя вдигна лице, нашарено от сълзи, за които Сейнт Джеймс знаеше, че нямат нищо общо с детските им спорове.
— Ще ти кажа нещо, Сид — каза заговорнически той, — но искам да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на Андрю или Дейвид. И ти ми беше любимката. Всъщност все още си.
— Наистина ли?
— Абсолютно!
Стигнаха до къщичката на портиера и влязоха в градината. Вятърът се надигаше, късаше листенцата на розите и обсипваше пътя им с тях. Не ускориха крачка, макар дъждът да бе запердашил здраво. Когато приближиха входната врата, и двамата вече бяха мокри до кости.
— Сега мама ще ни се кара — каза Сидни, докато Сейнт Джеймс затваряше вратата. — Да се скрием ли?
— Засега сме в пълна безопасност.
— Няма да й позволя да те набие!
— Знам, Сид. — Сейнт Джеймс поведе сестра си към стълбището и я хвана за ръката, когато тя се озърна, видимо разколебана и объркана. След това я насърчи: — Насам.
Горе видя Котър да се приближава към тях с малък поднос в ръце. Когато го видя, Сейнт Джеймс отправи благодарствена молитва за способността му да чете мисли.
— Видях ви да идвате — рече Котър и кимна към табличката. — Това е бренди. Тя… — Той кимна с глава към Сидни и сбърчи чело при вида й.
— След малко ще се оправи. Помогни ми, ако обичаш, Котър. Стаята й е насам.
За разлика от стаята на Дебора, тази на Сидни нямаше нито пещерен, нито гробовен вид. Гледаше към малката, обградена със зид градинка зад къщата, а боята и тапетите по стените й бяха комбинация от бяло и жълто. На пода имаше килим в пастелни тонове. Сейнт Джеймс сложи сестра си на леглото и отиде да спусне завесите, а Котър наля бренди и го поднесе към устните й.
— Малко от туй, госпожице Сидни — рече утешително той. — Хубавичко ще ви затопли.
Тя отпи послушно и попита:
— А мама знае ли?
Котър хвърли тревожен поглед към Сейнт Джеймс.
— Хайде, пийнете още мъничко — рече той.
Саймън порови из едно чекмедже за нощницата й. Намери я под купчина пуловери, бижута и чорапи.
Трябва да съблечеш тези мокри дрехи — каза й той. — Котър, би ли намерил някаква кърпа да й избърша косата? И нещо за порязаните места?